PART 11

93. Вината е само за онези, които искат разрешение от теб, а са богати. Предпочетоха да са заедно с оставащите и Аллах запечата сърцата им, та не знаят.

94. Ще ви се извиняват, когато се върнете [след битката] при тях. Кажи: “Не се извинявайте, никога не ще ви повярваме! Аллах ни съобщи вести за вас. Аллах вижда вашите дела и Неговият Пратеник. После ще бъдете върнати при Знаещия и скритото, и явното, и Той ще ви съобщи какво сте извършили.”

95. Ще ви се кълнат в Аллах, когато се върнете при тях, за да се отдръпнете от тях. Отдръпнете се от тях! Те са скверност. Тяхното място е Адът възмездие за онова, което са придобили.

96. Кълнат ви се, за да бъдете доволни от тях. Но дори вие да сте доволни от тях, Аллах не е доволен от хората-нечестивци.

97. Бедуините са най-силни по неверие и лицемерие, и най-склонни да не проумеят границите на онова, което Аллах низпосла на Своя Пратеник. Аллах е всезнаещ, премъдър.

98. Някои бедуини приемат онова, което дават, за загуба, и очакват да ви сполетят превратностите. Над тях да е злата превратност! Аллах е всечуващ, всезнаещ.

99. А някои бедуини вярват в Аллах и в Сетния ден, и приемат онова, което дават, за приближаване към Аллах и към зова от Пратеника. То наистина е приближаване. Ще ги въведе Аллах в Своето милосърдие. Аллах е опрощаващ, милосърден.

(“зова от Пратеника” - букв.: “молитвите на Пратеника”, т. е. той да се моли за тях.)

100. Най-предните, първите от преселниците и помощниците, и онези, които ги следват с добрина... Аллах е доволен от тях и те са доволни от Него. Той е приготвил за тях Градините, сред които реки текат, там ще пребивават вечно и завинаги. Това е великото спасение.

(Преселниците са вярващите, които в името на Аллах се преселили от Мека в ал-Медина, а помощниците са вярващите от ал-Медина, които ги посрещнали и им помагали.)

101. И сред онези от бедуините, които са около вас, има лицемери. И сред жителите на ал-Медина има упорстващи в лицемерието, които ти не знаеш, а Ние ги знаем. Ще ги мъчим два пъти, после ще бъдат върнати към огромно мъчение.

102. И други, които си признават греховете... Смесиха доброто деяние с друго зло. Аллах ще им приеме покаянието. Аллах е опрощаващ, милосърден.

103. Вземи от техните имоти милостиня, за да се пречистят с нея и да им се въздаде! И се моли за тях! Твоята молитва е успокоение за тях. Аллах е всечуващ, всезнаещ.

104. Не знаеха ли, че Той, Аллах, приема покаянието от Своите раби и взима подаянията, и че Той, Аллах, е Приемащия покаянието, Милосърдния?

105. И кажи: “Работете! Аллах вижда вашите дела и Неговият Пратеник, и вярващите. И ще бъдете върнати при Знаещия скритото и явното, и ще ви извести какво сте вършили.

106. А други [от неизлезлите за битка] са получили отсрочка за решението на Аллах или ще ги накаже, или ще приеме покаянието им. Аллах е всезнаещ, премъдър.

107. А онези, които построиха джамия с цел вреда и неверие, и разединение сред вярващите, и изчакване на онзи, който преди воюваше срещу Аллах и Неговия Пратеник, непременно ще се кълнат: “Искахме само доброто.” Аллах е свидетел, че са лъжци.

(Един християнски свещеник на име Абу Амир се сражавал срещу Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, при Ухуд и Хунайн. След разгрома на съдружаващите той се отчаял и избягал в Дамаск, откъдето изпратил на лицемерите известие: “Въоръжете се, колкото можете, пригответе се и постройте за мен един храм. Аз отивам при византийския император, оттам ще дойда с голяма войска и ще помета, и прогоня Мухаммад и сподвижниците му.” Тогава лицемерите издигнали една джамия с цел да разединят мюсюлманите. Когато Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, се върнал от похода в Табук, те го поканили да отслужи молитва в построената от тях джамия. Но Всевишният Аллах му повелил да не прави това и да я разруши.)

108. Не влизай в нея никога! Джамията [Кубаа], основана върху богобоязливостта от първия ден, е по-достойна да влизаш в нея. Там има хора, които обичат да се пречистват. Аллах обича пречистващите се.

109. Дали онзи, който основава постройката си върху боязън и благоволение пред Аллах, е по-добър, или онзи, който основава постройката си накрай ронлива стръмнина и рухва с нея в огъня на Ада? Аллах не напътва хората-угнетители.

110. Постройката, която са изградили, оставя съмнение в сърцата им, докато те се пръснат. Аллах е всезнаещ, премъдър.

111. Аллах изкупи от вярващите душите и имотите им. Сражават се по пътя на Аллах, убиват и биват убивани, за да е техен Раят Негово истинно обещание, дадено в Тората, Евангелието и Корана. А кой е по-верен в своето обещание от Аллах? Радвайте се на размяната, която направихте с Него! Това е великото спасение.

112. И благовествай вярващите, които се разкайват, служат Нему, възхваляват Го, говеят, покланят се, свеждат чела до земята в суджуд, повеляват одобряваното и възбраняват порицаваното, и спазват границите на Аллах!

113. Не подобава на Пророка и на вярващите да молят прошка за съдружаващите, дори да са роднини, след като им стана ясно, че те са обитателите на Ада.

(Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, помолил Всевишния Аллах да опрости чичо му Абу Талиб, което станало причина за низпославането на това знамение.)

114. Молбата на Ибрахим за опрощение на баща му бе само обещание, което той му бе дал. А когато му се изясни, че е враг на Аллах, той се отрече от него. Ибрахим бе умоляващ, благ.

(По-рано пророкът Ибрахим обещал на баща си, че ще се моли на Аллах за неговото опрощение и поискал прошка за него. Но когато разбрал, че баща му е враг на Аллах, престанал да се моли. По този повод е и горното знамение.)

115. Аллах никога не заблуждава хора след тяхното напътване, докато не им изясни от какво да се боят. Аллах всяко нещо знае.

116. На Аллах принадлежи владението на небесата и на земята. Той съживява и Той умъртвява. Нямате освен Аллах нито покровител, нито избавител.

117. Аллах прие покаянието на Пророка, преселниците и помощниците, които го последваха в тежкия час, след като едва не се отклониха сърцата на група от тях. После Той прие покаянието им. Наистина към тях Той е състрадателен, милосърден.

118. И към тримата, които не излязоха [за битката]... Докато отесня за тях земята, макар и просторна, и душите им отесняха, и се убедиха, че няма избавление от Аллах, освен при Него. После Той се смили над тях, за да се покаят. Той, Аллах, е Приемащия покаянието, Милосърдния.

(Тримата: Кааб ибн Малик, Хилал ибн Умайа и Мурара ибн ар-Раби са вярващите, посочени в знамение 106 като третата група измежду неизлезлите за битката.)

119. О, вярващи, бойте се от Аллах и бъдете с правдивите!

120. Не бива жителите на ал-Медина и онези от бедуините, които са около тях, да не излязат с Пратеника на Аллах, нито да предпочитат себе си пред него. Това е, защото всякога щом ги сполети жажда или умора, или глад по пътя на Аллах, или направят дори и стъпка, която да гневи неверниците, или се сдобият с победа над враг, ще им се запише като праведно деяние. Аллах не погубва наградата на благодетелните.

121. И малко да дадат, и много да дадат, и долина да прекосят, ще им се запише, за да им въздаде Аллах най-доброто за онова, което са вършили.

122. И не бива вярващите да тръгват на бой вкупом. По една част от всяка тяхна група да се заеме с изучаване на религията, за да увещава народа си, когато се върне при него, та да се предпазят!

123. О, вярващи, сражавайте се с неверниците, които са ви наблизо, и нека намерят твърдост у вас! И знайте, че Аллах е с богобоязливите!

124. И когато се низпослава сура, някои от тях казват: “На кого от вас тази ще увеличи вярата?” А на тези, които вярват, тя увеличава вярата и се радват.

125. А на тези, в чиито сърца има болест, тя увеличава скверността им с още скверност и умират като неверници.

126. Не виждат ли, че ги подлагат на изпитание всяка година един или два пъти? После нито се разкайват, нито се поучават.

127. И когато се низпослава сура срещу лицемерите, те се споглеждат един друг: “Вижда ли ви някой?” После се отклоняват. Аллах отклонява сърцата им, защото са хора непроумяващи.

128. Дойде вече Пратеник при вас измежду вас самите. Тежко е за него вашето затруднение, загрижен е за вас, към вярващите е състрадателен, милосърден.

129. А отметнат ли се, кажи: “Достатъчен ми е Аллах! Няма друг Бог освен Него! На Него се уповавам. Той е Господът на великия Трон.”

10. СУРА ЮНУС

(ЮНУС)

Меканска, с изключение на знамения 40, 94, 95 и 96, които са медински. Съдържа 109 знамения.

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

1. Алиф. Лам. Ра. Тези са знаменията на мъдрата Книга.

2. Нима е странно за хората, че на мъж измежду тях дадохме откровение: “Увещавай хората и благовествай вярващите, че за тях има въздигнато място при техния Господ!” Неверниците рекоха: “Този е явен магьосник.”

3. Вашият Господ е Аллах, Който сътвори небесата и земята в шест дена. После се въздигна [безподобен] Той на Трона, управлявайки делата. Никой не се застъпва без Неговото позволение. Това е Аллах, вашият Господ! На Него служете! Не ще ли се поучите?

4. При Него ще се завърнете всички истинно обещание от Аллах. Той начева сътворяването, после го повтаря, за да награди със справедливост онези, които вярват и вършат праведни дела. А онези, които са неверници за тях има вряща вода да пият и болезнено мъчение заради тяхното неверие.

5. Той е, Който стори слънцето блясък и луната сияние, и я отмери по фази, за да знаете броя на годините и изчислението. Аллах сътвори това само с мъдрост. Той разяснява знаменията на хора знаещи.

6. Наистина в промяната на нощта и деня, и в сътвореното от Аллах на небесата и на земята има знамения за хора богобоязливи.

7. А които не допускат, че ще Ни срещнат и се задоволяват със земния живот, и намират успокоение в него, и които към Нашите знамения са нехайни

8. на тези мястото им е Огънят заради онова, което са придобили.

9. Които вярват и вършат праведни дела техният Господ ще ги напъти заради тяхната вяра. Ще текат сред тях реките в Градините на блаженството.

10. Зовът им там ще бъде: “Пречист си Ти, о, Аллах!”, а поздравът им там ще бъде: “Мир!”, а краят на зова им ще бъде: “Слава на Аллах, Господа на световете!”

11. И ако Аллах избързваше със злината за хората, както те бързат за добрината, вече щеше да им е приключен срокът. Но оставяме онези, които не допускат, че ще ни срещнат, в тяхната престъпност да се лутат.

12. И ако беда засегне човек, той Ни зове на хълбок или седнал, или прав. А щом снемем от него бедата му, отминава, сякаш не Ни е зовял заради бедата, която го е засегнала. Така бе разкрасено за престъпващите онова, което вършат.

(На праведния, било в беда, било в мигове на благоденствие, подобава винаги да споменава Аллах и да Му се моли. Да се споменава Аллах единствено в мигове на беда и да се забравя в мигове на благоденствие не е нищо друго освен неблагодарност.)

13. И вече погубихме поколенията преди вас, когато угнетяваха, и техните пратеници им донасяха ясните знаци, а те не вярваха. Така въздаваме на престъпните хора.

14. После ви сторихме наместници на земята подир тях, за да видим как постъпвате.

15. И когато им бъдат четени Нашите ясни знамения, онези, които не допускаха, че ще ни срещнат, казват: “Донеси друг Коран, а не този, или го промени!” Кажи: “Нямам право да го променям по собствена воля. Следвам само онова, което ми е разкрито. Страхувам се, ако се възпротивя на своя Господ, от мъчение във великия Ден.”

16. Кажи: “Ако Аллах пожелаеше, не бих ви го чел и Той не би ви дал знание за него. Прекарах между вас цял един живот преди него. Нима не проумявате?”

17. И кой е по-голям угнетител от онзи, който измисля лъжа за Аллах или взима за лъжа Неговите знамения? Престъпниците никога не ще сполучат.

18. И служат не на Аллах, а на онова, което нито им вреди, нито им помага, и казват: “Тези са нашите застъпници пред Аллах.” Кажи: “Нима ще известите Аллах за нещо, както на небесата, така и на земята, което Той да не знае? Пречист е Той, превисоко е над онова, с което Го съдружават!

19. Хората бяха само една общност, но се разделиха. И ако нямаше предишно слово от твоя Господ, щеше да е отсъдено между тях онова, по което са в разногласие.

20. И казват: “Защо не му бе низпослано знамение от неговия Господ?” Кажи [о, Мухаммад]: “Неведомото принадлежи единствено на Аллах. Чакайте! И аз чакам с вас.”

21. И щом дадем на хората да вкусят милост след беда, която ги е засегнала, ето ги лукавстват спрямо Нашите знамения! Кажи: “Аллах е най-бърз в промисъла. Нашите пратеници [ангели] записват какво лукавствате.”

22. Той е, Който ви придвижва по суша и море. Когато сте на кораби и се носят с хората при попътен вятър, и те му се радват, връхлита ги бурен вятър и вълните ги връхлитат от всички страни, и мислейки, че са обградени, зоват Аллах, предани Нему в религията: “Избавиш ли ни от това, непременно ще сме от признателните!”

23. А щом ги избави, ето ги сеят развала по земята в безправие! О, хора, вашата развала е срещу самите вас. Наслаждавайте се на земния живот! После при Нас е вашето завръщане и ще ви известим какво сте вършили.

24. Земният живот прилича на вода, която сме излели от небето и с нея по земята изникват растенията за препитание на хората и на добитъка. Когато земята получи своята украса и се окичи, и обитателите є помислят, че имат власт над нея, идва є Нашата повеля нощем или денем и я опустошаваме, сякаш довчера не е била цветуща. Така разясняваме знаменията на хора мислещи.

25. Аллах призовава към Дома на мира и насочва когото пожелае по правия път.

26. Благодетелните ще имат Най-прекрасното, и дори повече, и не ще почерни техните лица нито прах, нито унижение. Те са обитателите на Рая, там ще пребивават вечно.

(Според ал-Бухари, Муслим и др., на основата на това знамение Пратеника на Аллах, мир нему, заявява, че най-висшата награда в Рая е съзерцаването на Лика на Аллах.)

27. А които са придобили злини възмездието за злина е също такава, и ще ги почерни унижение. Никой не ще ги защити от Аллах. Сякаш лицата им са покрити с късове тъмна нощ. Те са обитателите на Огъня, там ще пребивават вечно.

28. В Деня, когато ще ги съберем всички, после ще речем на онези, които съдружаваха: “Останете по местата си, вие и вашите съдружници!” И ще ги разделим, а съдружниците им ще кажат: “Не на нас служехте вие!

29. Достатъчен е Аллах за свидетел между нас и вас. Бяхме в неведение за вашето служене.”

30. Там всяка душа ще изпита предишните си деяния. И ще бъдат върнати при Аллах, истинския им Покровител, и ще изчезне от тях онова, което са измисляли.

31. Кажи: “Кой ви дава препитание от небето и от земята? Или кой владее слуха и зрението? И кой изважда живото от мъртвото, и изважда мъртвото от живото? И кой управлява делото?” Ще рекат: “Аллах!” Кажи: “А нима не се боите?”

32. Това е Аллах, вашият истински Господ. И какво друго има извън истината освен заблудата? Как сте отклонявани!

33. Така се потвърди Словото на твоя Господ за онези, които са нечестивци, че те не ще вярват.

34. Кажи: “Има ли сред съдружаваните от вас някой, който да начене творението, после да го повтори?” Кажи: “Аллах начева творението, после го повтаря. Как сте подлъгани!”

35. Кажи: “Има ли сред съдружаваните от вас някой, който да напътва към истината?” Кажи: “Аллах напътва към истината. И кой е по-достоен да бъде следван който напътва към истината, или който не напътва, освен ако не е напътен? Какво ви е, как отсъждате?”

36. Повечето от тях следват само догадки. Догадката с нищо не замества истината. Аллах знае вашите дела.

37. Този Коран не може да е откровение от друг освен от Аллах в потвърждение на онова преди него и за разяснение на Писанието няма съмнение в него! от Господа на световете.

38. Или казват [за Мухаммад]: “Той го е измислил.” Кажи: “Донесете една сура подобна на неговите и призовете когото можете освен Аллах, ако говорите истината!”

39. Да, взимат за лъжа знанието, което не обхващат и още не е дошло при тях неговото тълкуване. Така го взимаха за лъжа и онези преди тях. Виж какъв е краят на угнетителите!

40. Някои от тях вярват в него и някои от тях не вярват в него. А твоят Господ най-добре знае сеещите развала.

41. И ако те взимат за лъжец, кажи: “Моето дело е за мен, а вашето дело е за вас. Не сте отговорни за това, което върша, и аз не съм отговорен за това, което вие вършите.”

42. Някои от тях се вслушват в теб, ала нима ти ще накараш глухите да чуят, ако не проумяват?

43. И някои от тях гледат към теб, ала нима ще напътиш слепците, ако не съзират?

44. Аллах не угнетява хората с нищо, а хората сами себе си угнетяват.

45. В Деня, когато Той ще ги събере, сякаш са се забавили само един час от деня, те ще се познаят помежду си. Губят онези, които взимат за лъжа срещата с Аллах. И не са напътени.

46. И да ти покажем част от онова [наказание], което им обещахме, или да те приберем, към Нас е тяхното завръщане. Свидетел е Аллах на онова, което вършат.

47. За всяка общност имаше пратеник. И когато идваше техният пратеник, се отсъждаше помежду им със справедливост, без да бъдат угнетявани.

48. И казват: “Кога [ще се сбъдне] това обещание, ако говорите истината?”

49. Кажи: “Нито мога да навредя, нито да си помогна, освен ако Аллах пожелае. За всяка общност има срок. И щом срокът им дойде, и с миг дори не ще го забавят, и не ще го изпреварят.”

50. Кажи: “Какво мислите, ако Неговото мъчение дойде при вас нощем или денем? Какво ще ускорят от него престъпниците?”

51. Нима после, когато се случи, ще повярвате в Него? [Тогава ще ви се каже:] “Сега ли? А искахте да го ускорите.”

52. После ще се каже на угнетителите: “Вкусете вечното мъчение! Нима ще ви се въздаде за друго освен за онова, което сте придобили?”

53. Искат да ги известиш истина ли е това. Кажи: “Да, кълна се в своя Господ, истина е то и не можете да го възпрете.”

54. И ако всеки, който е угнетител, притежаваше всичко на земята, щеше да се откупва с него. И ще скрият разкаянието, щом видят мъчението. И ще се отсъди между тях със справедливост, и не ще бъдат угнетени.

55. Да, на Аллах е всичко на небесата и на земята. Да, обещанието на Аллах е истина. Ала повечето от тях не знаят.

56. Той съживява и Той умъртвява, и при Него ще бъдете върнати.

57. О, хора, при вас дойде поучение от вашия Господ и изцеление на онова, което е в гърдите, и напътствие, и милосърдие за вярващите.

58. Кажи: “С благодатта на Аллах и с Неговото милосърдие, с това нека ликуват! То е по-добро от това, което трупат.”

59. Кажи: “Виждате ли какво препитание ви низпосла Аллах, а сторихте от него възбранено и позволено?” Кажи: “Аллах ли ви позволи, или за Аллах измисляте?”

60. И какво предполагат за Деня на възкресението онези, които измислят лъжа за Аллах? Аллах е владетел на благодат за хората, ала повечето от тях са непризнателни.

61. С каквото и да се заемеш, и да четеш за него от Корана, и каквато и работа да вършите, над вас Ние сме свидетели, още щом навлезете в него. И нищо не убягва от твоя Господ, дори и с тежест на прашинка, както на земята, така и на небето, нито по-малко от това, нито по-голямо, без да е в ясна книга.

62. Да, за приближените на Аллах не ще има страх и не ще скърбят.

63. Които вярват и са богобоязливи

64. за тях е радостната вест в земния живот и в отвъдния. Неизменни са Словата на Аллах. Това е великото спасение.

65. И да не те натъжават думите им! Мощта принадлежи всецяло на Аллах. Той е Всечуващия, Всезнаещия.

66. Да, на Аллах са всички на небесата и всички на земята. И какво следват онези, които зоват съдружници вместо Аллах? Следват единствено догадката и само предполагат.

67. Той е, Който стори за вас нощта, за да почивате в нея, и деня светъл. В това има знамения за хора чуващи.

68. Рекоха: “Аллах се сдоби със син.” Пречист е Той! Той е Пребогатия. Негово е всичко на небесата и всичко на земята. Нямате довод за това. Нима говорите за Аллах, каквото не знаете?

69. Кажи: “Които измислят лъжа за Аллах, те не ще сполучат.”

70. Някаква наслада имат в земния живот, после към Нас е завръщането им, после ще ги накараме да вкусят суровото мъчение заради тяхното неверие.

71. И им прочети вестта за Нух! Когато каза на своя народ: “О, народе мой, ако ви тежат моят престой и моето напомняне за знаменията на Аллах, то на Аллах аз се уповавам. Съберете се с вашите съдружници, после си изяснете вашето дело, после отсъдете за мен и не ми давайте отсрочка!

72. И да се отвърнете, аз не съм търсил отплата от вас. Моята отплата е единствено от Аллах. И ми бе повелено да съм отдаден Нему.”

73. И го взеха за лъжец, и спасихме него и онези, които бяха с него в Ковчега, и ги сторихме наследници. И издавихме онези, които взеха за лъжа Нашите знамения. И виж какъв е краят на предупредените!

74. После изпратихме подир него пратеници при техните народи и дойдоха при тях с ясните знаци, но не искаха да повярват в онова, което преди взимаха за лъжа. Така запечатваме сърцата на престъпващите.

75. После изпратихме подир тях Муса и Харун с Нашите знамения при Фараона и знатните му хора, но се възгордяха и бяха престъпни хора.

76. И когато дойде при тях истината от Нас, казаха: “Това е явна магия.”

77. Муса каза: “Нима така говорите за истината, когато тя дойде при вас? Нима е магия? Не ще сполучат магьосниците.”

78. Казаха: “Нима дойде при нас, за да ни отлъчиш от онова, с което заварихме предците си, и да е за двама ви [о, Муса и Харун] величието по земята? Не ви вярваме.”

79. И каза Фараонът: “Доведете ми всички знаещи магьосници!”

80. И когато магьосниците дойдоха, Муса им каза: “Мятайте, каквото ще мятате!”

81. И когато метнаха, Муса каза: “Магията е това, което вие донесохте. Аллах ще я провали. Аллах никога не поправя делата на сеещите развала.

82. И утвърждава Аллах истината със Своите Слова, дори престъпниците да възненавиждат това.”

83. Но поради страх от мъчението на Фараона и знатните му хора, на Муса повярваха само малцина от неговия народ. Фараонът бе надменен на земята и бе от престъпващите.

84. И каза Муса: “О, народе мой, щом вярвате в Аллах, на Него се уповавайте, ако сте отдадени Нему!”

85. И казаха: “На Аллах се уповаваме. Господи наш, не сторвай от нас изкушение за угнетяващите хора!

86. И спаси ни със Своето милосърдие от невярващите хора!”

87. И повелихме на Муса и брат му: “Вземете домове за своя народ в Египет и сторете домовете си места за поклонение, и отслужвайте молитвата и благовествай вярващите!”

88. И каза Муса: “Господи наш, Ти даде на Фараона и на знатните му хора украса и имоти в земния живот. Господи, те отклоняват от Твоя път. Господи, заличи имотите им и вкорави сърцата им, и да не повярват, докато не видят болезненото мъчение!”

89. Каза: “Откликна се вече на вашия зов. Стойте на правия път и не следвайте пътя на онези, които не знаят!”

90. И преведохме синовете на Исраил през морето, а Фараонът и войските му ги преследваха с гнет и вражда. А когато ги настигна потопът, каза: “Вече повярвах, че няма друг бог освен Онзи, в Когото повярваха синовете на Исраил, и съм сред отдадените Нему!”

91. Сега ли? А се възпротиви ти преди и бе от сеещите развала.

92. Днес спасяваме твоето тяло, за да бъдеш знамение за онези след теб. Ала мнозина от хората са нехайни към Нашите знамения.

93. И настанихме синовете на Исраил в обител на правдата, и им дадохме препитание от благините. И не изпаднаха в разногласие, докато при тях не дойде знанието. В Деня на възкресението твоят Господ ще отсъди помежду им за онова, по което бяха в разногласие.

94. И ако се съмняваш в онова, което ти низпослахме [о, Мухаммад], питай четящите Писанието преди теб! При теб вече дойде истината от твоя Господ. И не бъди от съмняващите се!

(Това знамение се отнася за общността на Пратеника, мир нему, който притежавал непоколебима вяра, способна да укрепи вярата на мюсюлманите. Тук се известява, че Пратеника на Аллах, мир нему, е споменат в предишните писания.

Катада казва: “Когато бе низпослано това знамение, Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: “Нито се съмнявам, нито ще питам.”)

95. И не бъди от онези, които взимат за лъжа знаменията на Аллах, за да не бъдеш от губещите!

96. Онези, спрямо които се потвърди словото на твоя Господ, не ще повярват,

97. дори при тях да дойде всякакво знамение, докато не видят болезненото мъчение.

98. Нима имаше друго селище, което да е повярвало и да му е донесла полза неговата вяра, освен народа на Юнус? Щом повярваха, снехме от тях позорното мъчение в земния живот и им дадохме да се наслаждават до време.

99. И ако твоят Господ пожелаеше, на земята щяха да повярват всички до един. Нима ти ще принудиш хората да повярват?

100. Никой не ще повярва иначе освен с позволението на Аллах. Той ще остави в заблуда онези, които не разсъждават.

101. Кажи: “Погледнете какво има на небесата и на земята!” Но знаменията и предупредителите не ще избавят хора невярващи.

102. Нима очакват дни, различни от тези на отминалите преди тях? Кажи: “Чакайте! И аз чакам с вас.”

103. После спасяваме Нашите пратеници и онези, които са повярвали. Така Наш дълг е да спасяваме вярващите.

104. Кажи [о, Мухаммад]: “О, хора, ако се съмнявате в моята религия, то аз не ще служа на онези, на които вие служите вместо на Аллах, а ще служа на Аллах, Който ви прибира душите. И ми бе повелено да съм от вярващите.”

105. И обърни лице към религията правоверен, и никога не бъди от съдружаващите!

106. И не зови вместо Аллах онова, което нито ти помага, нито ти вреди! А сториш ли го, тогава наистина си от угнетителите.

107. И ако Аллах те засегне с вреда, не ще я отмени друг освен Него. И ако ти иска добро, никой не ще отклони Неговата благодат. Настига Той с нея когото пожелае от Своите раби. Той е Опрощаващия, Милосърдния.

108. Кажи: “О, хора, вече дойде при вас истината от вашия Господ. И който се е напътил, единствено за себе си се напътва, а който се е заблудил, само в свой ущърб се заблуждава. И не съм над вас покровител.”

109. И следвай, каквото ти се разкрива, и бъди търпелив, додето Аллах отсъди! Той е Най-добрият съдник.

11. СУРА ХУД

(ХУД)

Меканска, с изключение на знамения 12, 17 и 114, които са медински. Съдържа 123 знамения.

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

1. Алиф. Лам. Ра. Книга, знаменията на която бяха утвърдени, после разяснени от премъдър, сведущ,

2. за да служите единствено на Аллах аз съм за вас предупредител и благовестител от Него

3. и да молите за опрощение своя Господ. Сетне се покайте пред Него, Той ще ви зарадва с хубава наслада за определен срок и ще даде на всеки, сторил благо, заслужената благодат. А ако се отвърнете страх ме е за вас от мъчение в големия Ден.

4. При Аллах е вашето завръщане. Той за всяко нещо има сила.

5. Ето, свиват гръд, за да се потулят от Него. Ето, и когато се покриват с дрехите си, Той знае какво спотайват и какво показват. Той знае всичко скрито в гърдите.