PART 16

75. Рече: “Нали ти казах, че не ще можеш да търпиш заедно с мен?”

76. Рече [Муса]: “Ако после те попитам за [още] нещо, тогава повече не ме води с теб! Ти вече ще имаш извинение от мен.”

77. И пак тръгнаха, додето стигнаха при жителите на едно селище. Поискаха от жителите му да ги нахранят, а те отказаха да ги нагостят. И намериха там стена, готова да рухне. Той я изправи. [Муса] рече: “Ако пожелаеше, ти би взел отплата за това.”

78. Рече: “Това е раздялата между мен и теб. Ще ти съобщя тълкуването на това, за което не можа да изтърпиш.

79. Относно кораба той бе на бедняци, работещи в морето, и исках да го повредя, защото зад тях имаше цар, който отнема насила всеки кораб.

(Повреждайки кораба, ал-Хидр спасил бедняците от царя, който присвоявал с гнет всеки годен кораб.)

80. А относно момчето родителите му бяха вярващи и се опасявахме то да не ги въвлече в произвол и неверие.

81. И искахме техният Господ да ги дари в замяна с по-добро по чистота и по-милосърдно.

82. А колкото до стената тя бе на две момчета-сирачета от града и имаше под нея съкровище за тях. И баща им беше праведник. И твоят Господ поиска да стигнат зрелост и да извадят съкровището си като милост от твоя Господ. А не по своя воля го направих. Такова е тълкуването на това, за което ти не можа да изтърпиш.”

83. И те питат за Зу-л-Карнайн. Кажи [о, Мухаммад]: “Ще ви известя нещо за него.”

84. Наистина го укрепихме Ние на земята и му дадохме път към всяко нещо.

85. И пое той по един път,

86. докато стигна залеза на слънцето. Намери го да залязва в кална вода и намери там хора. Рекохме Ние: “О, Зу-л-Карнайн, можеш да ги измъчиш или да им сториш добрина.”

(Всевишният Аллах се обръща към Зу-л-Карнайн не директно, а чрез внушение. При залеза на слънцето водата изглеждала като черна кал.)

87. Рече: “Онзи, който угнетява, ще го измъчим. После ще бъде върнат при неговия Господ и Той ще го накаже със сурово мъчение.

88. А онзи, който вярва и върши праведни дела, негова е Най-прекрасната награда и ще му отредим нашата най-лека повеля.”

89. Сетне пое по друг път,

90. додето стигна изгрева на слънцето. Намери го да изгрява над хора, за които Ние не бяхме сторили никакво покривало срещу него.

91. Така Ние обгръщаме със знание всичко, което е у него.

92. После той пак тръгна на път,

93. додето стигна между двете планини. Намери в подножието им хора, които почти не схващаха слово.

94. Рекоха: “О, Зу-л-Карнайн, Яджудж и Маджудж пакостят по земята. Да ти сторим ли налог, та да направиш между нас и тях преграда?”

(Яджудж и Маджудж (сравни с библейските Гог и Магог) били народи от великани-злосторници. На друго място в Свещения Коран (21: 96) се споменава, че преди Съдния ден те “от всеки склон ще се втурнат”.)

95. Рече: “Онова, с което ме укрепи моят Господ, е по-добро. Помогнете ми със сила и ще направя между вас и тях здрава стена!

96. Носете ми железни късове, додето се изравни между двата склона!” Рече: “Раздухвайте!” Когато ги превърна в огън, рече: “Донесете ми да излея върху тях разтопена мед!”

97. И [Яджудж и Маджудж] нито можаха да я изкатерят, нито можаха да я пробият.

98. Рече [Зу-л-Карнайн]: “Това е милост от моя Господ, но когато дойде обещаното от моя Господ, Той ще я превърне в руини. Обещанието на моя Господ е истинно.”

99. Тогава Ние ще оставим едни от тях да се смесят с другите хора и ще се протръби с Рога, и всички ще ги съберем.

100. В този Ден наяве ще покажем Ада на неверниците

101. на онези, върху чиито очи има покривало пред Моето напомняне и не могат да чуят.

102. Нима неверниците смятат да приемат за покровители Моите раби, а не Мен? Ние приготвихме Ада за обиталище на неверниците.

(“Моите раби”, т.е. Узайр, Иса, ангелите, идолите или което и да е друго Божие творение).

103. Кажи [о, Мухаммад]: “Да ви известим ли за най-губещите по деяния,

104. онези, чието старание в земния живот се погубва, а те си мислят, че вършат добро дело?”

105. Те са онези, които отхвърлят знаменията на своя Господ и срещата с Него. Техните деяния се провалиха и не ще им отдадем тежест в Деня на възкресението.

106. Това е възмездието за тях Адът защото отхвърляха и се подиграваха с Моите знамения и с Моите пратеници.

107. А онези, които вярват и вършат праведни дела, техни ще са Градините на Фирдаус прием [от Аллах],

(Фирдаус е име на една от степените в Рая.)

108. там ще пребивават вечно и никога не ще пожелаят да се преместят оттам.

109. Кажи [о, Мухаммад]: “Дори морето да е от мастило за [да се записват] Словата на моя Господ, морето ще се изчерпи, преди да се изчерпят Словата на моя Господ, дори и да добавяме по толкова.”

110. Кажи: “Аз съм само човек като вас и ми се разкрива само, че вашият Бог е единственият Бог. Който копнее за срещата със своя Господ, да върши праведни дела и в служенето си на своя Господ никого да не съдружава с Него!”

19. СУРА МАРИАМ

(МАРИАМ)

Меканска, с изключение на знамения 58 и 71, които са медински. Съдържа 98 знамения.

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

1. Каф. Ха. Йа. Айн. Сад.

2. [Това е] споменаване за милостта на твоя Господ към Неговия раб Закария.

(Закария е един от пророците, изпратен от Всевишния Аллах при рода на Исраил.)

3. Когато призова той своя Господ с таен зов,

4. рече: “Господи мой, отслабнаха костите ми и пламнаха бели коси по главата, и никога не останах без отговор в своя зов към Теб, Господи.

5. И се опасявам от роднините след мен, а жена ми е бездетна. Дари ме с приемник от Теб,

6. който да ме наследи и да наследи рода на Якуб! И го стори богоугоден, Господи!”

7. “О, Закария, благовестваме те Ние за момче. Името му е Яхя. Не сме сторвали негов съименник преди.”

8. Рече: “Господи мой, как ще имам момче, когато жена ми е бездетна, пък аз вече грохнах от старост?”

9. Рече [ангелът]: “Тъй каза твоят Господ: “Това за Мен е лесно. Сътворих те Аз преди, а ти бе нищо.”

10. Рече: “Господи, дай ми знак!” Рече: “Знакът за теб е три нощи да не говориш с хората, без [да имаш] недостатък.”

11. И излезе при своя народ от светилището, и посочи към тях да възславят Аллах и в зори, и вечер.

12. “О, Яхя, твърдо се придържай към Писанието!” И дадохме му Ние мъдростта още като дете,

13. и състрадание от Нас, и чистота. И бе богобоязлив,

14. и нежен с родителите си. И не бе насилник, непокорник.

15. Мир нему в деня, когато бе роден и в деня, когато ще умре, и в Деня, когато ще бъде възкресен!

16. И спомени [о, Мухаммад] в Книгата Мариам, когато се уедини от своето семейство на едно място на изток.

(Вж. сура 3 след знамение 35.)

17. И се прикри от тях със завеса. И пратихме при нея Нашия Дух, който є се представи като съвършен човек.

(Духът е Джибрил.)

18. Рече тя: “Всемилостивия да ме опази от теб! Ако си богобоязлив...”

19. Рече [Джибрил]: “Аз съм само пратеник на твоя Господ, за да те даря с пречисто момче.”

20. Рече: “Как ще имам момче, щом не ме е докосвал мъж и не съм блудница?”

21. Рече [ангелът]: “Тъй каза твоят Господ: “Това за Мен е лесно. И за да го сторим знамение за хората, и милост от Нас. Това е предрешено дело.”

22. И зачена го тя, и се уедини с него в отдалечено място.

23. И родилните болки я доведоха при ствола на палмата. Рече: “О, да бях умряла преди това и да бях напълно забравена!”

24. И бе призована изпод нея: “Да не тъжиш! Твоят Господ стори под теб ручей.

(Едни от тълкувателите смятат, че Мариам била призована от току-що родения Иса, а други са на мнение, че гласът бил на ангела.)

25. И разклати към себе си ствола на палмата, за да се посипят свежи зрели фурми!

26. И яж, и пий, и се радвай! И ако видиш някого от хората, направи знак: “Дадох на Всемилостивия обет да се въздържам, затова днес с никого не ще говоря.”

27. И отиде с него при своя народ, носейки го. Рекоха: “О, Мариам, ти стори нещо осъдително.

28. О, сестро на Харун, баща ти не беше лош човек и майка ти не беше блудница.”

(“О, сестро на Харун” тя прилича на Харун по праведност и сякаш е негова сестра. Споменатият Харун не е братът на Муса, а друг благочестив мъж.)

29. И посочи тя към него. Рекоха: “Как ще беседваме с дете в люлка?”

30. Рече то: “Раб съм на Аллах. Даде ми Той Писанието и ме стори пророк.

31. И ме стори благословен, където и да се намирам, и ми повели да отслужвам молитвата, и да давам милостинята закат, докато съм жив.

32. И да бъда нежен към своята майка. И не ме стори Той горделив, непокорен.

33. И мир на мен в деня, в който съм роден, и в деня, когато ще умра, и в Деня, когато ще бъда възкресен!”

34. Това е Иса, синът на Мариам словото на истината, в която се съмняват.

35. Не подобава на Аллах да се сдобива със син. Пречист е Той! Щом реши нещо, Той само му казва: “Бъди!” И то става.

36. [И добави Иса:] “Аллах е моят Господ и вашият Господ. Служете Нему! Това е правият път.”

37. Но изпаднаха в разногласие групите помежду си. Горко на онези, които не вярват, от зрелище във великия Ден!

(Тълкувателите посочват, че групите, изпаднали в разногласие, са юдеите и християните, или християнските секти, и че те са се противопоставяли едни на други, защото някои от тях наричали пророка Иса “син Божи”, други “самия Бог”, трети “един от Троицата”, а някои “раб Божи и пророк”.)

38. Как ще чуват и виждат в Деня, когато дойдат при Нас! Ала угнетителите днес са в явна заблуда.

39. И предупреди ги ти [о, Мухаммад] за Деня на горестта, когато ще бъде отсъдено делото, но те нехаят и не вярват!

40. Ние ще наследим земята и всички, които са по нея, и при Нас ще бъдат върнати.

41. И спомени в Книгата Ибрахим. Той бе всеправдив, пророк.

42. Когато каза на баща си: “О, татко мой, защо служиш на онова, което нито чува, нито вижда, и не може да те избави от нищо?

43. О, татко мой, на мен наистина ми се яви от знанието онова, което не дойде при теб. Последвай ме, и аз ще те изведа на правия път!

44. О, татко мой, не служи на сатаната! Сатаната е непокорен пред Всемилостивия.

45. О, татко мой, страхувам се да не те засегне мъчение от Всемилостивия и да не станеш приближен на сатаната.”

46. Рече [бащата]: “Нима се отвръщаш от моите богове, о, Ибрахим? Ако не престанеш, ще те пребия с камъни. И ме напусни завинаги!”

47. Рече: “Мир на теб! Ще моля да те опрости моят Господ. Към мен Той е благосклонен.

48. Оттеглям се от вас и от онова, което зовете вместо Аллах. Аз ще зова своя Господ. Няма да се разочаровам, зовейки своя Господ.”

49. И щом се оттегли от тях и от онова, на което служат вместо на Аллах, Ние го дарихме с Исхак и Якуб, и всеки от тях сторихме пророк.

50. И им дарихме милост от Нас, и им отредихме голяма прослава.

51. И спомени в Книгата Муса! Той бе избраник и бе пратеник-пророк.

(Пратениците са изпратени от Всевишния Аллах с писание, а пророците - да наставляват хората, но без писание.)

52. И призовахме го Ние от дясната страна на Планината, и го приближихме за тайна беседа.

53. И му дарихме от Своята милост брат му Харун да стане пророк.

54. И спомени в Книгата Исмаил! Той бе верен в обещанието и бе пратеник-пророк.

55. И повеляваше той на своя народ да отслужва молитвата и да дава милостинята закат, и получи благоволение при своя Господ.

56. И спомени в Книгата Идрис! Той бе всеправдив, пророк.

57. И го въздигнахме Ние на извисено място.

58. Те са от онези пророци, които Аллах дари със Своята благодат, от потомството на Адам и от онези, които пренесохме заедно с Нух, и от потомството на Ибрахим и Исраил, и от онези, които напътихме и избрахме. Когато им бъдат четени знаменията на Всемилостивия, те свеждат чела до земята в суджуд, плачейки.

59. Но ги последваха поколения, които изоставиха молитвата и последваха страстите. Тях ще ги постигне изтребление,

(Употребената тук дума “поколения” (халф) се схваща предимно в негативен смисъл “скверни поколения”. Наред с нея съществува и позитивен вариант на думата “добри поколения”(халаф).)

60. освен онези, които се покаят и вярват, и вършат праведни дела. Те ще влязат в Рая и с нищо не ще бъдат угнетени,

61. в Градините на Адн, които Всемилостивия обеща на Своите раби от неведомото. Неговото обещание винаги се изпълнява.

62. Не слушат там празнословия, а само “Мир!”, и имат там препитание и сутрин, и вечер.

63. Това е Раят, който оставяме в наследство на всеки от Нашите богобоязливи раби.

(Пратеника на Аллах, мир нему, поискал Джибрил да го посещава по-често. По този повод е низпослано следващото знамение.)

64. [Каза Джибрил:] “Слизаме ние само по повелята на твоя Господ. Негово е всичко пред нас и зад нас, и всичко по средата на това. Твоят Господ никога не забравя

65. Господът на небесата и на земята, и на всичко между тях. На Него служи и търпелив бъди в служенето на Него! Нима знаеш подобен Нему?”

66. И казва човекът: “Дали като умра, наистина ще бъда съживен?”

67. А нима човекът не помни, че Ние го сътворихме и преди, когато бе нищо?

68. Кълна се в твоя Господ, Ние ще съберем и тях, и сатаните, после ще ги наредим на колене около Ада.

69. После ще извадим от всяка общност най-непокорните пред Всемилостивия.

70. Най-добре Ние знаем кои заслужават да горят там.

71. И всеки от вас ще мине през Ада. Това е окончателна присъда от твоя Господ.

(Всички ще минат през Ада, т.е. ще минат по моста Сират, който се намира над Ада и грешниците, натежали от бремето на своите товари, ще изпаднат в Огъня.)

72. После Ние ще спасим богобоязливите и ще оставим там на колене угнетителите.

73. И когато им бяха четени Нашите ясни знамения, неверниците казваха на вярващите: “Коя от двете ни групи има по-хубаво положение и по-добро общество?”

74. И колко поколения преди тях Ние погубихме по-богати и по-хубави наглед!

75. Кажи [о, Мухаммад]: “Който е в заблуда, Всемилостивия ще му даде отсрочка. И щом видят онова, което им е обещано мъчението или Часа, ще узнаят кой има най-лошото място и най-слабото войнство.”

(Това е отговор на въпроса от знамение 73.)

76. И надбавя Аллах напътствие за напътените. Но непреходните праведни дела са най-доброто въздаяние при твоя Господ и най-добрата отплата.

(Вж. тълкуването към 18: 46.)

77. Не видя ли ти онзи, който отхвърли Нашите знамения и рече: “Непременно ще ми бъдат дадени имот и деца.”

78. Нима надникна той в неведомото, или взе обет от Всемилостивия?

79. Ала не! Ще запишем Ние какво казва и непременно ще му удължим мъчението.

80. И ще наследим от него онова, за което говори, и ще дойде той при Нас сам-самичък.

81. И приеха вместо Аллах други богове, за да им бъдат сила.

82. Ала не! Ще отрекат служенето на тях и ще им станат противници.

83. Не виждаш ли ти, че изпращаме сатаните срещу неверниците, за да ги подстрекават непрестанно?

84. И не бързай против тях! Ние им отброяваме дните.

85. В Деня, когато съберем богобоязливите на групи при Всемилостивия

86. и поведем престъпниците към Ада като на водопой,

87. за никого не ще има застъпничество, освен за онези, които получиха обещание от Всемилостивия.

88. И рекоха [неверниците]: “Всемилостивия се сдоби със син.”

89. Вие изрекохте нещо ужасно,

90. от което небесата биха се разкъсали и земята разцепила, и планините сгромолясали в руини

91. да приписват син на Всемилостивия!

92. Не подобава на Всемилостивия да има син.

93. Всеки на небесата и на земята ще дойде като раб при Всемилостивия.

94. Той добре ги знае и всички ги отброява.

95. И всеки от тях сам-самичък ще се яви при Него в Деня на възкресението.

96. На онези, които вярват и вършат праведни дела, Всемилостивия ще отреди любов.

97. Улеснихме го [като го низпослахме] на твоя език [о, Мухаммад], само за да благовестваш с него богобоязливите и да предупредиш с него непокорни хора.

98. И колко поколения преди тях погубихме! Нима усещаш някого от тях или чуваш от тях дори шумолене?

20. СУРА ТА ХА

(ТА ХА)

Меканска, с изключение на знамения 120 и 121, които са медински. Съдържа 135 знамения.

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

1. Та. Ха.

2. Ние не ти низпослахме Корана, за да страдаш,

3. а за напомняне на всеки, който се страхува [от Аллах]

4. низпослание от Онзи, Който сътвори земята и високите небеса,

5. Всемилостивия, Който се въздигна [безподобен] на Трона.

6. Негово е всичко на небесата и всичко на земята, и всичко между тях, и всичко под пръстта.

7. И дали ще говориш на глас [о, Мухаммад], или не Той знае и тайното, и най-скритото.

8. Аллах! Няма друг Бог освен Него. Негови са Най-прекрасните имена.

9. Стигна ли до теб разказът за Муса?

10. Когато видя огън, рече на семейството си: “Почакайте! Съзрях огън. Ще ви донеса оттам главня или ще намеря при огъня напътствие.”

(Муса потеглил със семейството си от Мадян за Египет. Огънят, видян от него при пътуването, всъщност бил знак, който да го подготви за божественото откровение.)

11. И когато стигна там, бе призован: “О, Муса,

12. Аз съм твоят Господ. Свали сандалите си! Ти си в свещената долина Тэа.

13. Аз те избрах. И чуй какво ще ти бъде разкрито!

14. Аз съм Аллах. Няма друг Бог освен Мен. Затова на Мен служи и извършвай молитвата, за да Ме споменаваш!

15. Часът скривам го докрай непременно ще дойде, за да се въздаде на всеки според делата му.

16. И никога да не те възпира от това онзи, който не вярва в него и следва страстите си, за да не се погубиш!

17. А какво е това в десницата ти, о, Муса?”

18. Рече: “Това е тоягата ми. Опирам се на нея и бруля за овцете си [листа], и за други нужди я ползвам.”

19. Рече [Аллах]: “Метни я, о, Муса!”

20. И я метна, и ето я пълзяща змия!

21. Рече: “Вземи я и не се страхувай! Ние ще я върнем в първия є образ.

22. И сложи ръката си под мишницата, ще я извадиш сияйнобяла, без болест друго знамение,

(Белотата по ръката на Муса не е от болестта витилиго, а е второто чудо - знамение за Муса.)

23. за да ти покажем от Нашите най-големи знамения.

24. Иди при Фараона! Той наистина престъпи.”

25. Рече [Муса]: “Господи мой, разтвори гръдта ми!

26. И улесни делото ми!

27. И развържи възела на езика ми,

28. за да разбират словото ми!

29. И ми отреди помощник от моето семейство

30. брат ми Харун!

31. Добави ми сила чрез него!

32. И приобщи го към моето дело,

33. за да Те прославяме много

34. и за да Те споменаваме много!

35. Ти ни съзираш.”

36. Рече [Аллах]: “Изпълнена е вече твоята молба, о, Муса!

37. Вече те облагодетелствахме още преди,

38. когато разкрихме на майка ти следното откровение:

39. “Положи [Муса] в сандъка и го метни в морето, и ще го изхвърли морето на брега. Ще го вземе един враг и на Мен, враг и на него.” И те обгърнах с любов от Мен, за да бъдеш отгледан пред Очите Ми.”

40. Когато сестра ти отиде [при Фараона], каза: “Да ви посоча ли някой, който да се грижи за него?” Така те върнахме на майка ти, за да се радват нейните очи и да не скърби. И уби ти човек, а Ние те спасихме от печал. И те подложихме на изпитания. И прекара ти години сред жителите на Мадйан. После ти дойде по предопределение, о, Муса.

41. И те избрах за Себе Си.

42. Идете ти и брат ти с Моите знамения, и не преставайте да Ме споменавате!

43. Идете при Фараона! Той наистина престъпи.

44. И му говорете с благи слова, за да си припомни или да се побои!”

45. Казаха: “Господи, страхуваме се да не избърза с наказанието или да не престъпи [още повече].”

46. Каза: “Не се страхувайте! Аз съм с вас. Чувам и виждам.

47. И отидете при него, и кажете: “Ние сме пратеници на твоя Господ. Изпрати с нас синовете на Исраил и не ги измъчвай! Донесохме ти знамение от твоя Господ. Мир за онзи, който следва напътствието!

48. Бе ни разкрито, че мъчението е за онзи, който отрича и се отвръща [от знаменията на Аллах].”

49. Каза [Фараонът]: “А кой е вашият Господ, о, Муса?”

50. Каза: “Нашият Господ е Онзи, Който дава на всяко нещо облика му, после го напътва.”

51. Каза: “А какво е положението на предишните поколения?”

52. Каза: “Знанието за тях е в Книга при моя Господ. Нито пропуска моят Господ, нито забравя.”

53. Той е, Който стори земята да е постеля за вас и прокара там пътища за вас, и изсипва вода от небето чрез нея вадим Ние видове от различни растения.

54. Яжте и пасете добитъка си! В това има знамения за разумните хора.

55. От нея ви сътворихме и в нея ви връщаме, и оттам ще ви извадим още веднъж.

56. Вече му показахме [на Фараона] всякакви Наши знамения, ала той ги взе за лъжа и се възпротиви.

57. Каза: “Нима ти дойде при нас, за да ни прогониш с магията си от нашата земя, о, Муса?

58. Но ние ще направим магия, подобна на нея. Насрочи между нас и теб среща, която нито ние ще нарушим, нито ти на справедливо място!”

59. Каза [Муса]: “Срещата с вас ще бъде в деня за разкрасяване и хората да се съберат сутринта!”

(Денят за разкрасяване е празничният ден.)

60. И се оттегли Фараонът, и подготви своята хитрина, после пак дойде.

61. Муса им каза: “Горко ви! Не измисляйте лъжа за Аллах, та да не ви изкорени с мъчение! Измислящият лъжа непременно пропада.”

62. И спореха помежду си за своето дело, и скришом си шепнеха.

63. Казаха: “Тези двамата наистина са магьосници, искат да ви прогонят с магията си от вашата земя и да отнемат най-добрия ви път.

64. Затова подгответе своята хитрина, после елате в редици! Днес ще сполучи онзи, който превъзхожда.”

65. Казаха: “О, Муса, ти ли ще метнеш, или ние първи да метнем?”

66. Каза: “Вие метнете!” И ето стори му се от магията им, че техните въжета и тояги запълзяват.

67. И страх усети Муса в себе си.

68. Казахме Ние: “Не се страхувай, ти си превъзхождащият!

69. И метни това, което е в десницата ти, ще погълне то стореното от тях. Те направиха само една хитрина на магьосник. А магьосникът не ще сполучи, където и да отиде.”

70. И магьосниците паднаха, свеждайки чела до земята в суджуд. Казаха: “Повярвахме в Господа на Харун и на Муса.”

71. Каза [Фараонът]: “И нима му повярвахте, преди аз да съм ви позволил? Той ви е старейшината, който ви е научил на магия. Непременно ще отсека ръцете и краката ви кръстом, после ще ви разпъна по стволовете на палмите и добре ще узнаете чие мъчение е по-силно и по-дълготрайно.”

72. Казаха: “Не ще те предпочетем пред ясните знаци, които ни се явиха, нито пред Онзи, Който ни сътвори. Отсъди, каквото ще отсъдиш! Ти отсъждаш само в този, в земния живот.

73. Ние наистина повярвахме в нашия Господ, за да ни опрости греховете и магията, на която ти ни принуди. Аллах е най-добър и най-дълговечен.”

74. Който се яви като престъпник пред своя Господ, за него е Адът. Там нито ще умре, нито ще живее.

75. А който дойде при Него като вярващ, вършил праведни дела, за такива са висшите степени

76. Градините на Адн, сред които реки текат. Там ще пребивават вечно. Това е въздаянието на всеки, който се е пречистил.

77. И разкрихме на Муса: “Потегли нощем с Моите раби и просечи за тях път, сух в морето! Не се страхувай, че ще те застигне [Фараонът] и не се плаши!”

78. И ги последва Фараонът с войските си, които морето напълно погълна.

79. Фараонът заблуди своя народ и не го напъти.

80. О, синове на Исраил, Ние ви спасихме от вашия враг и определихме за среща с вас дясната страна на Планината, и спуснахме над вас манната и пъдпъдъците.

81. Яжте от благата, които ви дарихме, и не прекалявайте в това, та да не ви сполети Моят гняв! Когото Моят гняв сполети, той неизбежно е погубен.

82. Аз опрощавам всеки, който се покае и вярва, и върши праведни дела, сетне продължава по правия път.

83. “И какво те накара да избързаш пред своя народ, о, Муса?”

84. Рече: “Те са наблизо след мен и избързах към Теб, Господи, за да бъдеш доволен.”

85. Рече: “Вече изпитахме Ние твоя народ след теб и ги заблуди ас-Самири.”

(Както се разказва, ас-Самири принадлежал към племето Самира от рода на Исмаил. Той направил изваяние на телец, внушавал на хората, че това е бог и се опитвал да ги отклони от правата вяра на Муса и Харун.)

86. И се върна Муса разгневен, огорчен при своя народ. Рече: “О, народе мой, не ви ли даде вашият Господ хубаво обещание? Дали срокът бе дълъг за вас, или искахте да ви сполети гневът на вашия Господ, та нарушихте вашето обещание към мен?”

87. Рекоха: “Не нарушихме обещанието си към теб по собствена воля, а бяхме обременени с украшенията на народа, но ги захвърлихме. Така ги запрати и ас-Самири.”

88. И направи той за тях образ на телец, който мучеше. И рекоха [заблудените]: “Това е вашият бог и богът на Муса, ала той забрави.”

(Вж. сура 7: 148)

89. А нима не виждат, че не им отвръща със слово и нито им вреди, нито им е от полза?

90. А Харун още преди бе им казал: “О, народе мой, това е само изпитание за вас. Всемилостивия е вашият Господ. Последвайте ме и се подчинете на моята повеля!”

91. Рекоха: “Не ще престанем да почитаме това, докато не се завърне Муса при нас.”

92. Рече [Муса]: “О, Харун, щом ги видя, че се заблуждават, какво ти попречи

93. да ме последваш? Нима се възпротиви на моята заповед?”

94. Рече: “О, сине на майка ми, не ме дърпай нито за брадата, нито за главата! Страхувах се да не речеш: “Ти разедини синовете на Исраил и не удържа моето слово.”

95. Рече [Муса]: “А какво ти бе намерението, о, ас-Самири?”

96. Рече: “Аз видях това, което те не видяха. Стиснах шепа [пръст] от следата на посланика [Джибрил] и я метнах. Така ми го разкраси душата ми.”

97. Рече [Муса]: “Върви! През целия си живот ще казваш: “Не ме докосвайте!” И за теб ще има непременно Ден, който ти не ще избегнеш. И погледни към твоя бог [-телеца], комуто продължаваш да служиш! Ще го изгорим, после ще го разпръснем всецяло в морето.”

98. Аллах е вашият бог. Няма друг бог освен Него. Той всяко нещо обхваща със знание.

99. Така ти съобщаваме [о, Мухаммад] от вестите за онова, което бе преди. И вече ти дадохме Напомняне от Нас.

100. Който се отдръпне от него, ще понесе товар в Деня на възкресението,

101. там ще пребивават вечно [в Огъня на Ада]. И колко лошо бреме е в Деня на възкресението!

102. В Деня, когато се протръби с Рога, ще съберем Ние в този Ден престъпниците с побелели от ужас очи...

103. Ще шепнат помежду си: “Пребивавахте [на земята] само десет [дни].”

104. Най-добре Ние знаем какво ще говорят, когато най-разумният от тях рече: “Пребивавахте само един [ден].”

105. И те питат за планините. Кажи [о, Мухаммад]: “Моят Господ всецяло ще ги разпръсне

106. и ще ги превърне в плоска равнина.

107. Не ще видиш там нито долина, нито хълм.”

108. В този Ден ще последват зовящия, без да се отклонят от него, и гласовете ще се смирят пред Всемилостивия, и не ще чуеш друго освен трополене.

109. В този Ден застъпничеството не ще помогне, освен на онзи, комуто Всемилостивия позволи и одобри неговото слово.

110. Знае Той какво е било преди тях и какво ще бъде след тях. А те не обхващат нищо от Неговото знание.

111. И лицата ще се смирят пред Вечноживия, Неизменния, и ще изгуби надежда всеки, който е носил гнет.

112. А който върши праведни дела и е вярващ, не ще се страхува нито от угнетяване, нито от ощетяване.

113. Така Ние низпослахме Коран на арабски и повторихме заплахата в него, за да се побоят [рабите] от Нас или да им даде той поучение.

114. Всевишен е Аллах, Истинския владетел! И не избързвай [о, Мухаммад] с [четенето на] Корана, преди да завърши неговото откровение за теб! И кажи: “Господи, надбави ми знание!”

115. И вече повелихме на Адам преди, а той забрави. И не открихме у него решимост.

116. И когато рекохме на ангелите: “Поклонете се на Адам!”, те се поклониха, освен Иблис. Той отказа.

117. И рекохме: “О, Адам, той е враг на теб и на твоята съпруга, и да не ви прогони от Рая, та да страдаш!

118. За теб там има, да не си нито гладен, нито гол.

119. И не ще изпиташ там нито жажда, нито слънчев пек.”

120. Но сатаната му подшушна, рече: “О, Адам, да ти покажа ли дървото на вечността и едно непреходно царство?”

121. И когато ядоха от него двамата, пред тях се разкриха срамотиите им, и започнаха да се покриват с листа от Рая. И така Адам не се вслуша в своя Господ, и се заблуди.

122. После неговият Господ го избра прие покаянието му и го напъти.

123. И рече: “Напуснете двамата оттук всички! Вие сте [със сатаната] врагове един на друг! И щом ви се яви напътствие от Мен, който следва Моето напътствие, той нито ще се заблуди, нито ще пострада.

124. А който се отдръпва от Моето напомняне, за него има живот в лишения и сляп ще го подкараме в Деня на възкресението.”

125. Ще рече: “Господи, защо ме подкара сляп, а бях зрящ?”

126. Ще рече: “Както идваха при теб Нашите знамения, но ги забравяше, така Днес и ти ще бъдеш забравен.”

127. И така наказваме всеки, който престъпва и не вярва в знаменията на своя Господ. Мъчението на отвъдния живот е най-суровото и дълговечното.

128. И не им ли се изясни колко преди тях погубихме от поколенията, из чиито жилища сега те ходят? В това има знамения за разумните хора.

129. И ако нямаше предишно Слово от твоя Господ, и назован срок, [мъчението] щеше да е неизбежно.

130. Бъди търпелив за това, което казват, и прославяй с възхвала твоя Господ преди изгрева на слънцето и преди залеза, и прославяй Го в часове от нощта и през деня, за да си доволен!

(“през деня” буквално: “в двата края на деня”, т.е. сутрин и вечер.)

131. И не напрягай очите си с копнеж към онова от прелестите на земния живот, което дадохме на някои от тях, за да ги изпитаме с него! Препитанието на твоя Господ е най-доброто и дълговечното.

132. И повели на твоето семейство да отслужва молитвата, и самият ти постоянствай в нея! И не искаме Ние от теб препитание, а Ние ти даваме препитание. Краят принадлежи на богобоязливостта.

133. И рекоха: “Защо не ни донесе той [Мухаммад] знамение от своя Господ?” А нима не дойде при тях ясният знак за това в предишните Писания?

134. И ако бяхме ги погубили Ние с мъчение преди него, щяха да кажат: “Господи наш, ако ни беше изпратил пратеник, щяхме да следваме Твоите знамения, преди да бъдем унизени и опозорени.”

135. Кажи: “Всички чакаме. Чакайте и вие, и ще разберете кои са на правия път и кой е напътен!”