PART 20

56. А отговорът на народа му бе само да кажат: “Прогонете рода на Лут от нашето селище. Те били хора, които се пазят чисти.”

57. И спасихме него и неговото семейство освен жена му. Отредихме тя да бъде от оставащите.

58. И изсипахме отгоре им дъжд [от нажежени камъни]. И колко лош е дъждът за предупредените!

59. Кажи [о, Мухаммад]: “Слава на Аллах и мир за Неговите раби, които Той е избрал! Аллах ли е по-добър, или онези, с които Го съдружават?

(Избраните раби на Аллах са пророците или сподвижниците и учениците на Пророка, или всички вярващи, които заслужават Божието благоволение.)

60. Или Онзи, Който сътвори небесата и земята, и изсипва за вас вода от небето, и чрез нея сторваме да израстват прелестни градини? Вие не бихте сторили дърветата им да израстат. И така, има ли друг бог заедно с Аллах? Не, ала те са хора отклонени.

61. Или Онзи, Който направи земята устойчива и прокара през нея реки, и направи там непоклатими планини, и направи между двете морета преграда? И така, има ли друг бог заедно с Аллах? Не, ала повечето от тях не знаят.

62. Или Онзи, Който откликва на бедстващия, ако Го позове, и премахва злото, и ви сторва наследници на земята? И така, има ли друг бог заедно с Аллах? Ала вие рядко се поучавате!

63. Или Онзи, Който ви напътва в тъмнините на сушата и на морето, и Който изпраща ветровете като блага вест преди Своята милост? И така, има ли друг бог заедно с Аллах? Превисоко е Аллах над онова, с което Го съдружават!”

64. Или Онзи, Който начева творението, после го повтаря, и Който ви дава препитание от небето и от земята? И така, има ли друг бог заедно с Аллах? Кажи: “Дайте своя довод, ако говорите истината!”

65. Кажи: “Никой на небесата и на земята не знае неведомото, освен Аллах. И не ще усетят те кога ще бъдат възкресени.

66. Да, липсва им знание за отвъдния живот. Да, те се съмняват в него и за него са слепи.

67. И казват неверниците: “Нима след като станем пръст, ние и бащите ни, нима наистина ще бъдем извадени [от гробовете]?

68. Вече ни бе обещано това, на нас и на бащите ни, по-рано. Това са само легенди на предците.”

69. Кажи: “Вървете по земята и вижте какъв е краят на престъпниците!”

70. И не скърби заради тях, и не се притеснявай от тяхното коварство!

71. И казват: “Кога [ще се сбъдне] това обещание, ако говорите истината?”

72. Кажи: “Възможно е вече да е след вас нещо от онова [мъчение], за което избързвате.”

(Посочва се, че част от наказанието ще сполети неверниците още на земята и се подразбира, че истинското наказание е в отвъдния живот.)

73. Твоят Господ е владетел на благодат за хората, ала повечето от тях са непризнателни.

74. Твоят Господ знае какво потулват сърцата им и какво разкриват.

75. И няма нищо, нито на небето, нито на земята, без да е в ясна книга.

76. Този Коран разказва на синовете на Исраил за повечето от онова, по което са в разногласие.

77. Той е напътствие и милост за вярващите.

78. Твоят Господ ще отсъди помежду им със Своето решение. Той е Всемогъщия, Всезнаещия.

79. И се уповавай на Аллах! Ти имаш явната истина.

80. Ти не можеш да накараш мъртвите да чуят, нито глухите да чуят зова, щом обърнат гръб.

81. И не можеш да изведеш слепите от заблудата им. Ще те чуят само тези, които вярват в Нашите знамения. Тези са отдадените на Аллах.

82. И когато се сбъдне за тях словото, ще им извадим Ние от земята едно животно да им проговори, че хората не са се убедили в Нашите знамения.

83. И един Ден ще съберем от всяка общност група от онези, които взимат за лъжа Нашите знамения, и ще бъдат водени вкупом.

84. Щом пристигнат, Той ще каже: “Нима взехте за лъжа Моите знамения, въпреки че не ги проумявахте?” Или: “Какво сте извършили?”

85. И ще се сбъдне срещу тях словото, защото угнетяваха, а те не ще проговорят.

86. Не виждат ли, че Ние сторихме нощта, за да си почиват в нея, и деня светъл? В това има знамения за хора вярващи.

87. И един Ден ще се протръби с Рога, и ще се ужасят всички на небесата и всички на земята, освен онези, за които Аллах пожелае. И всички ще дойдат при Него покорни.

88. И ще видиш планините мислиш ги неподвижни, а те отминават, както облаците отминават. Сторено е от Аллах, Който всяко нещо прави съвършено... Той е сведущ за делата ви.

89. Които дойдат с добрина, ще имат по-голяма от нея. И пред ужаса на този Ден ще имат сигурност.

90. А които дойдат със злина, ще бъдат хвърлени в Огъня унизени. “Нима ви се въздава за друго освен за делата ви?”

91. Повелено ми бе да служа единствено на Господа на този град [Мека], който Той обяви за свещен и Негово е всяко нещо, и бе ми повелено да съм от отдадените на Аллах,

92. и да чета Корана. Който се напътва, за себе си се напътва. А на когото се заблуждава, кажи [о, Мухаммад]: “Аз съм само предупредител.”

93. И кажи: “Слава на Аллах! Ще ви покаже Той Своите знамения и вие ще ги узнаете. Твоят Господ не подминава делата ви.”

28. СУРА РАЗКАЗЪТ

(АЛ-КАСАС)

Меканска, с изключение на знамения от 52 до 55, които са медински. Знамение 85 е низпослано в ал-Джухфа по време на Преселението. Съдържа 88 знамения.

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

1. Та. Син. Мим.

2. Това са знаменията на ясната Книга.

3. Четем ти с истина от историята за Муса и за Фараона за хора вярващи.

4. Фараонът се възгордя на земята и раздели на групи нейните жители. Обезсилваше една част от тях избиваше синовете им и пощадяваше жените им. Той бе от сеещите развала.

(Един гадател предсказал на Фараона, че от народа на Исраил ще се роди човек, който ще му отнеме властта. Затова Фараонът разпоредил да бъдат избивани всички новородени момчета.)

5. А Ние пожелахме да облагодетелстваме онези, които бяха обезсилени на Земята, и да ги сторим водители, и да сторим тях наследниците,

6. и да ги утвърдим на Земята, и да покажем от тях на Фараона и Хаман, и войските им онова, от което са се пазели.

7. И разкрихме на майката на Муса: “Да го кърмиш, а когато се уплашиш за него, пусни го в морето! И не се плаши! И не скърби! Ние ще ти го върнем и ще му отредим да бъде от пратениците.”

8. И семейството на Фараона го прибра, а той щеше да стане техен враг и тяхна скръб. Фараонът и Хаман, и техните войски бяха грешници.

9. И жената на Фараона му рече: “Радост за окото на мен и на теб! Не го убивайте! Може да ни е от полза или да го вземем за син.” Така и не усетиха.

10. И опустя сърцето на майката на Муса. Тя за малко да го издаде, ако не бяхме укрепили сърцето є, за да е вярваща.

11. И рече на сестра му: “Проследи го!” И тя го наблюдаваше отстрани, без да я усетят.

12. Изпървом повелихме Ние да отказва да суче. И рече тя: “Да ви посоча ли семейство, което ще се грижи за него вместо вас и ще му бъде наставник?”

13. И така го върнахме на майка му, за да се радват очите є, да не скърби и да узнае, че обещанието на Аллах е истина. Ала повечето от тях не знаят.

14. И когато достигна своята зрелост и улегна, Ние му дадохме мъдрост и знание. Така награждаваме благодетелните.

15. И влезе той в града по време, когато жителите му нехаеха, и завари там двама мъже да се бият, единият от неговата общност, а другият от враговете му. Онзи, който бе от неговата общност, го извика на помощ срещу онзи, който бе от враговете му. И Муса го удари с юмрук и [неволно] го уби. Рече: “Това е дело на сатаната. Той е заблуждаващ, явен враг.”

16. Рече: “Господи, аз угнетих себе си. Опрости ме!” И Той го опрости. Той наистина е Опрощаващия, Милосърдния.

(След като чул думите на Муса, извикалият за помощ погрешно си помислил, че Муса се кани и него да убие, затова го издал.)

17. Рече: “Господи, заради онова, с което Ти ме облагодетелства, никога не ще бъда опора за престъпниците.”

18. На сутринта се озова в града, страхувайки се, дебнешком, и изведнъж онзи, който вчера се обърна към него за помощ, пак го повика. Муса му рече: “Ти си в явна заблуда.”

19. И когато [Муса] поиска да нападне онзи, който е враг и на двамата, [другият] рече: “О, Муса, нима искаш да ме убиеш, както вчера уби човек? Ти искаш само да си деспот на земята, а не искаш да си от поправящите.”

20. И дойде мъж от другия край на града устремен. Рече: “О, Муса, знатните се съветват за теб, да те убият. Напусни! Аз съм твой доброжелател.”

21. И излезе оттам страхувайки се, дебнешком. Рече: “Господи, спаси ме от хората-угнетители!”

22. И когато се отправи по посока на Мадян, рече: “Надявам се моят Господ да ме насочи по правия път.

(Мадян е било селище извън властта на Фараона.)

23. И когато стигна до водата на Мадян, завари там група хора да поят [добитък]. И завари освен тях две жени да възпират [добитъка си]. Рече: “Какво ви се е случило?” Рекоха: “Не ще поим, докато пастирите не приключат. А баща ни е твърде стар.”

24. И той напои [добитъка им] вместо тях. После се оттегли на сянка и рече: “Господи, нуждая се от благо, което да ми спуснеш.”

25. И дойде при него едната от двете, пристъпвайки със свян. Тя рече: “Баща ми те кани да те възнагради, задето напои вместо нас.” А когато той отиде при него и му разказа историята си, [бащата] рече: “Не се плаши! Избавил си се от хората-угнетители.”

26. Едната от двете рече: “О, татко мой, наеми го! Най-добрия, когото можеш да наемеш, е силният, довереният.”

27. Рече: “Искам да те оженя за една от двете ми дъщери, ако ми работиш осем години. А ако ги изпълниш до десет, то си е от теб. Но не искам да те затруднявам. И ако Аллах пожелае, ще разбереш, че съм от праведните.”

28. Рече [Муса]: “Това е между мен и теб. Който и да изпълня от двата срока, няма да е бреме за мен. На онова, което говорим, Аллах е свидетел.”

29. И когато Муса изпълни срока, и тръгна със семейството си, забеляза огън откъм планината. Рече на семейството си: “Постойте! Забелязах огън. Може да ви донеса оттам вест или главня, за да се сгреете!”

30. И когато стигна там, откъм десния склон на долината, в благословената местност, откъм дървото [откъдето излизаше огънят], бе призован: “О, Муса, Аз съм Аллах, Господът на световете!

31. Хвърли тоягата си!” И когато я видя да се вие като змия, той се обърна и побягна, без да поглежда назад. “О, Муса, приближи се и не се плаши! Ти си в безопасност.

32. Пъхни ръката си в джоба, ще я видиш сияйнобяла, без да я е засегнала болест. И прибери ръка към теб, за да не те е страх! Това са две доказателства от твоя Господ за Фараона и неговите знатни хора. Те са нечестивци.”

33. Каза: “Господи, убих човек измежду тях и ме е страх да не ме убият.

34. А моят брат Харун е с по-красноречив език от мен. Изпрати го с мен за опора, та да ме подкрепя! Страхувам се да не ме вземат за лъжец.”

35. Каза Той: “Ще те подкрепим с брат ти и ще ви отредим власт, и не ще ви засегнат. С Нашите знамения вие и онези, които ви последват, ще победите.”

36. И когато Муса отиде при тях с Нашите ясни знамения, казаха: “Това е само измислена магия. И не сме чували за него от древните ни предци.”

37. А Муса каза: “Моят Господ най-добре знае кой е дошъл с Неговото напътствие и на кого принадлежи краят. Угнетителите не ще сполучат.”

38. И рече Фараонът: “О, знатни, аз не знам да имате друг бог освен мен. И ми разпали [пещ] за [тухли от] глина, о, Хаман, и ми построй кула, дано зърна бога на Муса! Ала аз го мисля за лъжец.”

39. И той, и войските му без право се възгордяха на земята. И смятаха, че не ще бъдат при Нас върнати.

40. И сграбчихме него и войските му, и ги издавихме в морето. Виж какъв бе краят на угнетителите!

41. И ги сторихме водители, призоваващи към Огъня. И в Деня на възкресението не ще им се помогне.

42. И ги сподирихме на този свят с проклятие, а в Деня на възкресението ще са от презрените.

43. И дадохме на Муса Писанието, след като погубихме първите поколения за прозрение на хората и за напътствие, и милост, за да се поучат!

44. Ти не бе откъм западната страна [на планината, о, Мухаммад], когато дадохме на Муса повелята и не бе свидетел.

(Тук се посочва, че Мухаммад, мир нему, не е бил на Синайската планина, а му е известено чрез откровение как Всевишният Аллах е удостоил Муса, мир нему, със Своето Слово.)

45. Ала Ние създадохме поколения и изминаха дълги години над тях. И не бе ти от обитателите на Мадян, да им четеш Нашите знамения, ала Ние изпращаме [вестите].

46. И не бе ти откъм планината, когато призовахме [Муса]. Ала е милост от твоя Господ да предупредиш хора, при които досега не е идвал предупредител, за да се поучат!...

47. А ако ли не щом ги сполетеше беда за онова, което преди са сторили, щяха да рекат: “Господи, защо не ни изпрати пратеник, та да последваме Твоите знамения и да станем вярващи?”

48. И когато при тях дойде истината от Нас, рекоха: “Защо не бе дадено същото, което бе дадено и на Муса?” А нима не отрекоха онова, което по-рано бе дадено на Муса? Рекоха: “Две магии, които си помагат.” И рекоха: “Ние в нито една не вярваме.”

49. Кажи: “Донесете книга от Аллах, по-напътваща от тях, да я последвам, ако говорите истината!”

50. А ако не ти откликнат, знай, че следват само страстите си! А кой е по-заблуден от онзи, който следва своята страст без напътствие от Аллах? Аллах не напътва хората-угнетители.

51. И направихме да стигне словото до тях, за да се поучат.

52. Онези, на които дадохме Писанието преди това, вярват в него.

53. И когато им бъде четен, казват: “Вярваме в него. Той е истината от нашия Господ. Ние бяхме отдадени на Аллах и преди това.”

54. Тези ще бъдат възнаградени два пъти, защото са търпеливи и отвръщат на злината с добрина, и от онова, което сме им дали за препитание, раздават.

55. И когато чуят празнословие, те се отдръпват от него и казват: “Нашите дела са си за нас, а вашите за вас. Мир вам! Ние не желаем да общуваме с невежите.”

56. Не ти напътваш, когото обичаш, а Аллах напътва когото пожелае. Той най-добре знае напътените.

57. И рекоха [неверниците]: “Ако последваме с теб напътствието, ще ни бъде отнета нашата земя.” Нима не ги укрепихме на сигурно, свещено място, към което биват събирани всякакви плодове за препитание от Нас. Ала повечето от тях не знаят.

58. И колко селища погубихме от онези, които се възгордяваха заради своето благоденствие! Ето жилищата им необитаеми след тях, освен за кратко. Ние ги наследихме.

59. Твоят Господ не ще погуби селищата, докато не проводи в главното от тях пратеник, да им чете Нашите знамения. И погубваме селищата само когато обитателите им станат угнетители.

60. И каквото и да ви се даде, то е наслада за земния живот и негова украса. Ала онова, което е при Аллах, е най-доброто и вечното. Нима не проумявате?

61. И дали онзи, комуто обещахме хубаво обещание и той непременно ще го получи, е като онзи, комуто дадохме да се понаслади с насладата на земния живот, а после, в Деня на възкресението, ще е сред доведените [за наказание]?

62. В този Ден Той ще ги призове и ще каже: “Къде са онези, за които твърдяхте, че са Мои съдружници?”

63. Онези, срещу които се сбъдне словото, ще рекат: “Господи наш, тези са, които ние заблудихме. Заблудихме ги, както и сами се заблудихме. Невинни сме пред Теб. Те не са служили на нас.”

64. И ще им бъде казано: “Призовете своите съдружници!” И ще ги призоват, и не ще им откликнат, и ще видят мъчението. О, да бяха напътени!

65. В този Ден Той ще ги призове и ще каже: “Какво отвърнахте на пратениците?”

66. Ще помръкнат всички техни доводи в този Ден и дори не ще се питат един друг.

67. А който се покае и повярва, и върши праведни дела, той ще бъде от сполучилите.

68. Твоят Господ сътворява каквото пожелае и Той избира. Не е техен изборът. Пречист е Аллах, превисоко е над онова, с което Го съдружават!

69. Твоят Господ знае какво потулват сърцата им и какво разкриват.

70. Той е Аллах. Няма друг бог освен Него. Славата принадлежи Нему и в земния живот, и в отвъдния. Негово е отсъждането и при Него ще бъдете върнати.

71. Кажи: “Как мислите, ако Аллах стори нощта дълговечна за вас до Деня на възкресението, кой бог освен Аллах ще ви донесе светлина? Нима не чувате?”

72. Кажи: “Как мислите, ако Аллах стори деня дълговечен за вас до Деня на възкресението, кой бог освен Аллах ще ви донесе нощ, за да си почивате в нея? Нима не виждате?

73. От милост към вас Той стори нощта и деня, за да си почивате в нея и да търсите от Неговата благодат, и за да сте признателни!”

74. В Деня Той ще ги призове и ще каже: “Къде са онези, за които твърдяхте, че са Мои съдружници?”

75. И ще извадим от всяка общност по един свидетел, и ще речем: “Дайте своя довод!” И ще узнаят, че истината принадлежи на Аллах. И ще изчезне от тях онова, което са измисляли.

(Свидетелите, които ще бъдат избрани и призовани от всеки народ, са пророците, изратени на тези народи.)

76. Карун бе от народа на Муса и ги потискаше. Но Ние му дадохме от съкровищата толкова, че група силни мъже едвам носеха ключовете му. Неговият народ му рече: “Не ликувай! Аллах не обича ликуващите [заради богатство].

(Карун бил братовчед на пророка Муса, мир нему. Първоначално той повярвал в пророка, но поради алчността и завистта си поел пътя на лицемерието, което станало причина за неговата гибел.)

77. И чрез онова, което Аллах ти е дал, се стреми към отвъдния дом, и не забравяй своя дял от земния живот, и върши добро, както Аллах ти е сторил добро! И не се стреми към развала по земята! Аллах не обича сеещите развала.”

(И в поуките, които съдържа разказът за притежаващия съкровища Карун, и в повелята на Свещения Коран да не забравяме своя дял от земния живот, се влага значението, което Ислямът отдава на усилията, полагани от хората на този свят. Наред с това следващите знамения разкриват бедите, които донася пълното потапяне в земния живот. Коранът препоръчва среден път, който да балансира между близките цели и високите идеали. Човек може да стане предводител и в добро, и в зло, и в зависимост от това го очаква различен край. Достоверен хадис, предаден от Муслим, разяснява този проблем: “Който стане водител в дело, прието от Исляма, и се превърне в път, той ще получи награда за извършеното от него благородно дело, така и всички негови последователи ще получат пълната си награда. А който стане водител в дело, отхвърлено от Исляма, и се превърне в път, над него тегне грехът от извършеното зло, така и над всички негови последователи напълно тегне грехът.”)

78. Рече: “Всичко това ми бе дадено само заради моето знание.” А не знаеше ли той, че Аллах погуби от поколенията преди него и по-силни, и по-богати? И не ще бъдат разпитвани престъпниците за греховете им.

79. И се показваше той пред своя народ с разкоша си. Онези, които желаеха земния живот, казваха: “О, да имахме и ние същото, което е дадено на Карун! Той има щастлива съдба.”

80. А дарените със знанието казваха: “Горко ви! Най-доброто е наградата на Аллах за онзи, който вярва и върши праведни дела. Но ще я получат само търпеливите.”

81. И сторихме земята да погълне него и дома му. И нито имаше кой да го защити от Аллах, нито можеше сам да се защити.

82. А на сутринта онези, които довчера завиждаха на положението му, казаха: “Ах, наистина Аллах увеличава препитанието за когото пожелае от Своите раби и Той го стеснява. Ако Аллах не бе ни пощадил, би сторил [земята] и нас да погълне. Ах, неверниците никога не сполучват!”

83. Ще отредим Отвъдния дом за онези, които нито искат да се възгордяват на земята, нито да рушат. Краят принадлежи на богобоязливите.

84. Който дойде с добрина, ще има по-голяма от нея, а който дойде със злина на вършещите злини ще се въздаде само за онова, което са извършили.

85. Онзи, който ти възложи Корана, Той ще те върне към Мястото на завръщането. Кажи [о, Мухаммад]: “Моят Господ най-добре знае кой е донесъл напътствието и кой е в явна заблуда.”

(Смята се, че това знамение е низпослано при Преселението от Мека в ал-Медина. Посочва се, че Пророка, мир нему,ще се върне отново в родното си място Мека, където е бил несправедливо угнетяван и откъдето е бил прокуден. Под “Мястото на завръщането” се подразбират и висините на небесните селения.)

86. И не си се надявал, че на теб ще бъде поверена Книгата, но това е милост от твоя Господ. Никога не поддържай неверниците!

87. И да не те възпират от знаменията на Аллах, след като са ти низпослани! И призовавай към своя Господ, и никога не бъди от съдружаващите!

88. И не призовавай друг бог заедно с Аллах! Няма друг бог освен Него! Всичко погива освен Него. Негово е отсъждането и при Него ще бъдете върнати.

29. СУРА ПАЯКЪТ

(АЛ-АНКАБУТ)

Меканска, с изключение на знамения от 1 до 14, които са медински. Съдържа 69 знамения.

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

1. Алиф. Лам. Мим.

2. Нима хората смятат, че ще бъдат оставени да казват: “Повярвахме!”, без да бъдат изпитвани?

3. Вече изпитахме онези преди тях. Аллах знае кои говорят истината и знае лъжците.

4. Или онези, които вършат злини, смятат да ни убягнат? Колко лошо отсъждат!

5. За който се надява да срещне Аллах срокът от Аллах непременно ще настъпи. Той е Всечуващия, Всезнаещия.

6. А който се бори, единствено за себе си се бори. Аллах не се нуждае от световете.

7. А които вярват и вършат праведни дела, ще отмахнем от тях лошите им постъпки и ще им въздадем според най-хубавото от онова, което са извършили.

8. И повелихме на човека да се отнася добре с родителите си. А ако те принуждават да съдружаваш с Мен онова, за което нямаш знание, не им се покорявай! Към Мен е вашето завръщане и Аз ще ви известя какво сте вършили.

9. А които вярват и вършат праведни дела, непременно ще ги въведем сред праведните.

10. Някои хора казват: “Повярвахме в Аллах!”, но ако пострадат в името на Аллах, приемат изпитанието от хората като наказание от Аллах. А когато дойде подкрепа от твоя Господ, казват: “Ние бяхме заедно с вас!” Нима Аллах не знае най-добре това, което е в гърдите на създанията?

11. Наистина Аллах знае вярващите и знае лицемерите.

12. Неверниците казват на вярващите: “Следвайте нашия път и ние ще понесем прегрешенията ви!” Ала не ще понесат нищо от прегрешенията им. Те са лъжци.

13. Наистина те ще носят своето бреме и друго бреме заедно със своето, и ще бъдат питани в Деня на възкресението за това, което са измисляли.

(В предходното знамение се казва, че неверниците не ще понесат възмездието за чужд грях, а сега се добавя, че ще понесат и греховете на отклонилите се от правия път. Тук не съществува противоречие. Когато двете знамения се разглеждат като цялост, става ясно, че на никого не е по силите да опрости чужд грях, дори ако реши да отговаря за делата на друг човек. Онези, които отклоняват от правия път, ще понесат многократно по-голямо наказание, но и онези, които са се заблудили, не ще бъдат освободени от отговорност.)

14. И изпратихме Нух при неговия народ, и той прекара сред тях хиляда години без петдесет. И ги грабна потопът, както угнетяваха.

15. И спасихме него и обитателите на Ковчега, и го сторихме знамение за световете.

16. И [изпратихме] Ибрахим, който рече на своя народ: “Служете на Аллах и бойте се от Него! Това е най-доброто за вас, ако проумявате.

17. Служите не на Аллах, а само на идоли, и измисляте лъжа. Тези, на които служите вместо на Аллах, не могат да ви дадат препитание, затова от Аллах търсете препитанието, на Него служете и Му бъдете признателни! При Него ще бъдете върнати.”

18. И ако взимате за лъжа, то и други общности преди вас взимаха за лъжа. Дълг за Пратеника е само ясното послание.

19. Не виждат ли как Аллах начева творението, после го повтаря? За Аллах това е лесно.

20. Кажи: “Вървете по земята и вижте как Той начева творението! Така Аллах ще го пресъздаде в отвъдния живот. Аллах за всяко нещо има сила.

21. Наказва Той когото пожелае и помилва когото пожелае, и при Него ще бъдете върнати.

22. И не можете да възпирате нито на земята, нито на небето. И освен Аллах нямате нито покровител, нито избавител.”

23. А които не вярват в знаменията на Аллах и в срещата с Него, тези ще изгубят надежда за Моето милосърдие и за тях ще има болезнено мъчение.

24. И отговорът на народа му бе само да кажат: “Убийте го или го изгорете!” А Аллах го спаси от Огъня. В това има знамения за хора вярващи.

25. И рече: “Вместо Аллах приехте идоли само заради приятелството между вас в земния живот. После, в Деня на възкресението, ще се отречете един от друг и ще се проклинате един друг. И Огънят ще е вашето място, и не ще имате избавители.”

26. И му повярва Лут, и рече: “Аз ще се преселя при своя Господ. Той е Всемогъщия, Премъдрия.”

(Лут е братов син на пророка Ибрахим и тъй като сам е пророк, не можем да допуснем, че е бил неверник, а после е повярвал. В знамението се посочва, че първият, който признал Ибрахим за пророк, е Лут, мир нему. Казват, че Ибрахим тръгнал от село Куса, вероятно родното му място, придружен от съпругата си Сара и пророка Лут. Запътил се към Харан, оттам отишъл в Дамаск и накрая в Палестина. Лут се спуснал на юг към място, наречено Содом. Знамението се тълкува според това предание, но може да се схване и в смисъл, че той намерил подслон при своя Господ.)

27. И го дарихме с Исхак и Якуб, и отредихме за потомците му пророчеството и Писанието, и го възнаградихме в земния живот. И в отвъдния е сред праведниците.

28. И [изпратихме] Лут, който рече на своя народ: “Вие вършите скверността. Не ви изпревари в това никой народ.

29. Нима при мъжете ходите и дебнете по пътищата, и вършите порицаваното, където се събирате?” А отговорът на народа му бе само да кажат: “Донеси ни мъчението на Аллах, ако говориш истината!”

30. Каза: “Господи, подкрепи ме срещу хората, сеещи развала!”

31. И когато Нашите пратеници [-ангели] отидоха с радостната вест при Ибрахим, казаха: “Ние ще погубим обитателите на това селище. Неговите обитатели са угнетители.”

32. Каза: “Но сред тях е Лут.” Казаха: “Ние най-добре знаем кой е сред тях. Ще спасим него и семейството му без неговата жена. Тя ще бъде от оставащите.”

33. И когато Нашите пратеници дойдоха при Лут, домъчня му заради тях и му прималя за тях. Казаха: “Не се страхувай и не тъгувай! Ние ще спасим теб и твоето семейство без жена ти. Тя ще бъде от оставащите.

(Вж. 11: 77. Пратениците дошли, преобразени като хора. Пророкът Лут не могъл да разбере, че това са ангели. Имали вид на нежни юноши и той се разтревожил, да не би неговите сънародници да се държат непристойно с тях. Тогава ангелите се намесили.)

34. Ще стоварим върху обитателите на това селище напаст от небето, защото са нечестивци.”

35. И оставихме от това ясен знак за хора проумяващи.

36. И при мадйанитите брат им Шуайб... И каза: “О, народе мой, служете на Аллах и се надявайте на Сетния ден, и не сейте по земята развала!”

37. Но го взеха за лъжец и ги обхвана сътресението, и осъмнаха безжизнени в домовете си.

38. И [погубихме също] адитите, и самудяните... Това ви се изясни от [руините на] жилищата им... И сатаната разкраси за тях делата им, и ги възпря от пътя, въпреки че бяха прозорливи.

39. И Карун, и Фараона, и Хаман... Муса дойде при тях с ясните знаци, но те се възгордяха на земята. Ала не ни убягнаха.

40. И всекиго сграбчихме заради неговия грях. Срещу някои пратихме ураган, а някои обзе Викът, а някои сторихме земята да ги погълне, а някои удавихме. Не Аллах ги угнетява, а те сами себе си угнетяват.

41. Онези, които взимат за покровители други освен Аллах, приличат на паяка. Той си прави дом, но най-слабият от домовете е домът на паяка, ако проумяват.

42. Каквото и да зовете вместо Него, Аллах го знае. Той е Всемогъщия, Премъдрия.

43. Даваме Ние тези примери на хората, но ги проумяват само знаещите.

44. Аллах сътвори небесата и земята с мъдрост. В това има знамение за вярващите.

45. Чети онова, което ти бе разкрито от Книгата! И отслужвай молитвата! Молитвата предпазва от покварата и порицаваното. Най-великото е споменаването на Аллах. Аллах знае какво правите.