PART 23

28. И не изпратихме срещу народа му след него войнство от небето. Нямаше [нужда] да изпратим.

29. Бе само един Вик и ето ги изпепелени!

30. О, горко на рабите! Не идва при тях пратеник, без да се подиграят с него.

31. Не виждат ли колко поколения преди тях погубихме? Те не ще се завърнат при тях.

32. А всички при Нас ще бъдат доведени.

33. И мъртвата земя е знамение за тях. Ние я съживяваме и изваждаме от нея зърно, от което ядат.

34. И създаваме там градини с палми и грозде, и сторваме там да бликнат извори,

35. за да ядат от техните плодове и от онова, което със своите ръце придобиват. Не ще ли бъдат признателни?

36. Пречист е Онзи, Който сътвори по двойки всичко от онова, което земята ражда, и от тях самите, и от онова, което не знаят!

37. И нощта е знамение за тях. Ние отделяме от нея деня и ето ги в мрак!

38. И слънцето е устремено към своето местопребивание. Така е отредил Всемогъщия, Всезнаещия.

39. И на луната отредихме фази, докато заприлича на изсъхнала палмова клонка.

40. Нито слънцето може да настигне луната, нито нощта да изпревари деня. Всички по своя орбита плават.

41. И знамение за тях е, че пренесохме бащите им [с Нух] в натоварения Ковчег.

42. И създадохме за тях негови подобия, на които се возят.

43. И ако пожелаем, ще ги издавим и нито ще имат избавител, нито ще бъдат спасени,

44. освен по милост от Нас и за временна наслада.

45. И когато им се рече: “Бойте се от онова, което е било преди вас и от онова, което ще бъде след вас [в Съдния ден], за да бъдете помилвани!”,

46. и всякога, щом дойде при тях знамение от знаменията на техния Господ, те се отдръпват.

47. И когато им се рече: “Раздавайте от онова, което Аллах ви е дал!”, неверниците казват на вярващите: “Нима да храним онзи, когото, ако Аллах пожелае, би го нахранил? Вие сте в явна заблуда.”

48. И казват: “Кога [ще се сбъдне] това обещание, ако говорите истината?”

49. Очаква ги само един Вик, който ще ги сграбчи, както спорят.

50. И не ще съумеят нито да се разпоредят, нито при семействата си да се завърнат.

51. И ще се протръби с Рога, и ето ги от гробовете към своя Господ се втурват!

52. Ще рекат: “О, горко ни! Кой ни възкреси от нашите гробове?” [Ще им се каже:] “Това е, което Всемилостивия обеща, и пратениците говореха истината.”

53. Ще е само един Вик и ето ги всички при Нас доведени!

54. Днес никой не ще бъде угнетен с нищо и ще ви се въздаде само за онова, което сте вършили.

55. Обитателите на Рая Днес ще са заети с наслади.

56. Те и съпругите им ще са на сянка, облегнати на престоли.

57. Там ще имат плодове и ще имат, каквото пожелаят.

58. [И ще им се каже:] “Мир!” Слово от милосърдния Господ.

59. Отделете се Днес, о, престъпници!

60. Не ви ли повелих, о, синове на Адам, да не служите на сатаната? Той е ваш явен враг.

61. А на Мен да служите! Това е правият път.

62. Заблуди той много народи сред вас. Не сте ли проумели?

63. Това е Адът, който ви бе обещан.

64. Горете Днес в него, защото бяхте неверници!

65. Днес ще запечатаме устата им и ще Ни говорят ръцете им, и ще свидетелстват краката им какво са придобили.

66. И ако пожелаехме, щяхме да ги ослепим и щяха да се блъскат по пътя. Как тогава биха виждали?

67. И ако пожелаехме, на място щяхме да променим вида им и нямаше да могат нито да вървят напред, нито да се връщат.

68. И на когото дадем дълголетие, преобръщаме неговата природа. Нима не проумяват?

69. [Мухаммад] нито го научихме на поезия, нито му подобава. Това [на което го научихме] е само напомняне и ясен Коран,

70. за да предупреди онзи, който е жив, и да се сбъдне Словото спрямо неверниците.

71. Нима не виждат, че измежду онова, което Ние сътворихме за тях, създадохме добитък, а те го владеят?

72. И им го подчинихме от него са ездитните им животни и от него ядат.

73. И от него имат други облаги, и за пиене. Не ще ли бъдат признателни?

74. И вместо Аллах приеха други богове, за да им се помогне.

75. Не могат те да им помогнат и срещу тях ще бъдат войнство, което ще бъде доведено [в Съдния ден].

76. И да не те наскърбяват словата им! Ние най-добре знаем какво спотайват и какво разкриват.

77. Не вижда ли човекът, че Ние го сътворихме от частица сперма? А ето го явен противник!

78. И дава той пример на Нас, а своето сътворяване забравя. И казва: “Кой ще съживи костите, след като станат на пръст?”

79. Кажи: “Ще ги съживи Онзи, Който ги сътвори първия път. Той знае всичко как се сътворява.

80. Онзи, Който стори за вас огън от зеленото дърво и ето ви от него палите!”

81. А нима Онзи, Който сътвори небесата и земята, не е способен да сътвори подобни [хора]? Да! Той е Всетворящия, Всезнаещия.

82. Повелята Му, когато желае нещо, е само да му каже: “Бъди!” И то става.

83. Пречист е Онзи, в Чиито Ръце е владението на всяко нещо и при Когото ще бъдете върнати!

37. СУРА СТРОЕНИТЕ В РЕДИЦИ

(АС-САФФАТ)

Меканска. Съдържа 182 знамения.

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

1. Кълна се в строените в редици

2. и в гонещите с решимост,

3. и в четящите Напомнянето [ангели]

4. вашият Бог е единственият

5. Господът на небесата и на земята, и на всичко между тях, и Господът на изгревите.

6. Украсихме Ние най-ниското небе с украса от звезди

7. и го опазваме от всички непокорни сатани,

8. за да не могат да чуят нищо от върховните небеса, и са замеряни от всички страни

9. за пропъждане, и за тях има постоянно мъчение,

(Вж. 15: 17-18)

10. освен който долови слово [от ангелите] и тогава го последва изгарящ пламък.

11. И ги попитай [неверниците] какво мислят те ли са по-трудни за сътворяване, или другите, които сътворихме! Тях сътворихме от лепнеща глина.

12. Да, ти се удиви, а те се подиграват.

13. И когато ги поучават, те не се поучават.

14. И когато видят знамение, те се присмиват.

15. И казват: “Това е само явна магия.

16. Нима като умрем и станем пръст и кости, нима наистина ще бъдем възкресени?

17. А нима и древните ни предци?”

18. Кажи: “Да! И ще бъдете унизени.”

19. То ще е само един Вик и ето ги проглеждат!

20. И ще кажат: “О, горко ни! Това е Съдният ден.”

21. Това е Денят на разграничението, който вие отричахте.

22. [Аллах ще повели на ангелите:] “Съберете онези, които угнетяваха, техните спътници и онова, на което са служили

23. вместо на Аллах, и ги подкарайте по пътя към Ада!

24. И ги задръжте!” Те непременно ще бъдат питани:

25. “Какво ви е, та не си помагате един другиму?”

26. Да, в този Ден ще са покорни.

27. Ще се обръщат един към друг и взаимно ще се обвиняват.

28. И ще кажат [на съдружаваните от тях]: “Вие ни се представяхте като праведни.”

29. Ще кажат [съдружаваните]: “Не, вие не вярвахте.

30. А ние нямахме власт над вас. Да, вие бяхте престъпващи хора.

31. И се изпълни спрямо нас Словото на нашия Господ. И наистина ще вкусим [мъчението].

32. И ви заблудихме, и ние самите бяхме заблудени.”

33. В този Ден ще бъдат съучастници в мъчението.

34. Да, така Ние постъпваме с престъпниците.

35. Когато им се рече: “Няма друг бог освен Аллах!”, те се възгордяваха.

36. И казваха: “Нима ще изоставим боговете си заради един луд поет?”

(Някои неверници наричали Мухаммад, Аллах да го благослови и с мир да го дари, “луд поет”. Трудно им било да го последват и да изоставят идолите.)

37. Да, той донесе истината и потвърди пратениците.

38. Непременно ще вкусите болезненото мъчение

39. ще ви се въздаде само за онова, което сте вършили.

40. Но не и за преданите раби на Аллах.

41. За тях ще има знайно препитание

42. плодове. И ще са удостоени

43. в Градините на блаженството,

44. на престоли един срещу друг.

45. Ще им поднасят чаши от извор

46. кристален, приятен за пиещите.

47. От него нито боли глава, нито се опияняват.

48. При тях ще има жени с целомъдрен поглед, с прелестни очи,

49. сякаш са скрити бисери.

50. Ще се обръщат един към друг и взаимно ще се разпитват.

51. Ще рече един от тях: “Аз имах приятел,

52. който казваше: “Нима наистина си от повярвалите?

53. Нима като умрем и станем пръст и кости, нима наистина ще има за нас възмездие?”

54. Рече: “Ще надзърнете ли?”

55. И надзърна, и го видя в средата на Ада.

56. Рече: “Кълна се в Аллах, ти едва не ме погуби.

57. И ако не бе благодатта на моя Господ, щях да съм доведен [с теб].

58. А нали ние [вярващите] не ще умрем

59. освен първата ни смърт, и не ще бъдем наказани?”

60. Това е великото спасение.

61. За такова дейните да действат!

62. Дали това е по-добро за пребивание, или при дървото Зокум?

63. Сторихме го изпитание за угнетителите.

(При споменаването на дървото, което расте в Ада, неверниците се надсмели: “Как е възможно в Ада да има дърво, след като огънят изгаря дърветата?” Това слово било изпитание за тях и след като не разбрали смисъла, вложен в него, те изпаднали в още по-дълбоко неверие.)

64. То е дърво, изникващо от дъното на Ада.

65. Плодовете му са като главите на сатаните.

66. А те от него ще ядат и ще си пълнят стомасите.

67. После към това ще им се примесва питие от вряща вода.

68. После тяхното завръщане е към Ада.

69. Те завариха бащите си заблудени

70. и въпреки това се впуснаха по техните следи.

71. А преди тях повечето от древните бяха в заблуда.

72. И изпращахме сред тях предупредители.

73. И виж какъв бе краят на предупреждаваните,

74. но не и за преданите раби на Аллах!

75. И Нух Ни призова. И как прекрасно откликваме!

76. И спасихме него и семейството му от огромното бедствие.

77. И сторихме неговите потомци да просъществуват.

78. И оставихме за него спомен сред сетните.

79. Мир за Нух сред народите!

80. Така награждаваме Ние благодетелните.

81. Той бе един от Нашите вярващи раби.

82. После издавихме другите.

83. И сред неговите последователи бе Ибрахим.

84. Как се яви пред своя Господ с чисто сърце.

85. Рече той на своя баща и на своя народ: “На какво служите?

86. Нима искате лъжливи богове вместо Аллах?

87. И какво мислите за Господа на световете?”

(Сънародниците на пророка Ибрахим гадаели по звездите. Един празничен ден те му казали да дойде заедно с тях на мястото на тържеството.)

88. И отправи поглед към звездите.

89. И рече: “Аз съм болен.”

90. А те му обърнаха гръб и си отидоха.

91. И се прокрадна при боговете им, и рече: “Няма ли да похапнете?

92. Какво ви е, та не говорите?”

93. И се наведе над тях, и ги удари с десница.

94. [И щом видяха боговете си потрошени,] отидоха при него забързани.

95. Рече: “Нима служите на онова, което вие сте издялали?

96. А Аллах е сътворил и вас, и онова, което правите.”

97. Рекоха: “Издигнете за него клада и го хвърлете в пламъците!”

98. Замислиха коварство спрямо него, но Ние сторихме те да са унизените.

99. И рече [Ибрахим]: “Отивам при моя Господ. Той ще ме напъти.

100. Господи мой, дари ме с праведни потомци!”

101. И го благовестихме за смирен син.

102. И когато порасна, и започна да ходи с него, той рече: “О, синко мой, сънувах, че трябва да те заколя. Какво ще кажеш?” Рече: “О, татко мой, прави, каквото ти е повелено! Ще откриеш, ако Аллах е пожелал, че съм от търпеливите.”

(Ибрахим имал двама сина Исмаил и Исхак, единият от които бил определен за жертвоприношение. Свещеният Коран не споменава неговото име, но повечето тълкуватели са убедени, че това е Исмаил. Ибрахим, мир нему, чул насън да му се казва: “Бог ти повелява да пожертваш своя син.” Когато настъпило утрото, бащата се поколебал дали не го подвежда сатаната, но след като три нощи поред му се явявал същият сън, разбрал, че това е Божия повеля. Аллах искал само да изпита вярата на Своя раб и в последния миг отменил повелята.)

103. И когато двамата се подчиниха, и той го положи по лице,

104. Ние му извикахме: “О, Ибрахим,

105. ти изпълни съня.” Така награждаваме Ние благодетелните.

106. Това е явното изпитание.

107. И за него дадохме в замяна голямо жертвено животно.

108. И оставихме за него спомен сред сетните.

109. Мир за Ибрахим!

110. Така награждаваме Ние благодетелните.

111. Той бе от Нашите вярващи раби.

112. И го възрадвахме за Исхак про-рок от праведниците.

113. И благословихме него и Исхак. А сред техните потомци имаше и благодетелни, и явни угнетители на себе си.

(Ибрахим, мир нему, бил дарен с много чада от потомството на Исхак. От пророка Якуб насетне са се появили редица пророци. Фактът, че наред с добродетелните имало и такива, които угнетявали себе си, показва, че произходът и потеклото не са от значение при следването на правия път или отклоняването от него.)

114. И въздарихме Муса и Харун [с пророчеството].

115. И спасихме и тях, и народа им от огромното бедствие.

116. И им помогнахме, и те бяха победителите.

117. И дадохме на двамата разясняващото Писание.

118. И ги насочихме по правия път.

119. И оставихме за тях спомен сред сетните.

120. Мир за Муса и Харун!

121. Така награждаваме Ние благодетелните.

122. Двамата бяха от Нашите вярващи раби.

123. И Илйас бе от пратениците.

124. Рече той на своя народ: “Не се ли боите?

125. Нима призовавате Баал, а изоставяте Най-прекрасния Творец

126. Аллах, вашия Господ и Господа на древните ви предци?”

(Баал бил златен идол, който се намирал в Дамаск и го почитали жителите на град Бак. Днес това място се нарича Баалбак.)

127. Но го взеха за лъжец и затова те ще бъдат доведени [в Ада],

128. но не и преданите раби на Аллах.

129. И оставихме за него спомен сред сетните.

130. Мир за рода на Иляс!

131. Така награждаваме Ние благодетелните.

132. Той бе от Нашите вярващи раби.

133. И Лут бе от пратениците.

134. Спасихме него и семейството му всички

135. освен [жена му ] една старица, която бе сред оставащите.

136. После изтребихме другите.

137. А вие минавате покрай тях сутрин

138. и вечер. Не ще ли проумеете?

139. И Юнус бе от пратениците.

140. Избяга той на натоварен кораб.

141. И жребий хвърлиха, и той бе от губещите.

142. И го глътна китът, и заслужи порицание.

143. И ако не бе от възхваляващите,

144. щеше да прекара в корема му до Деня, когато ще бъдат те възкресени.

145. Но го изхвърлихме изтощен на голия бряг.

146. И сторихме над него да израсте дърво [с широки листа] като тиква.

147. И го изпратихме при сто хиляди души, дори повече.

148. И повярваха те, и ги оставихме да се наслаждават до време.

149. И ги питай [о, Мухаммад] какво мислят нима за твоя Господ са дъщерите, а за тях синовете?

150. Или Ние в тяхно присъствие сътворихме ангелите от женски пол?

151. Ала не! Те изричат своя измислица:

152. “Аллах роди.” Те наистина са лъжци.

153. Нима Той предпочете дъщерите пред синовете?

154. Какво ви е, та така отсъждате?

155. Не ще ли се поучите?

156. Или имате явен довод?

157. Тогава донесете вашето писание, ако говорите истината!

158. И измислиха родство между Него и джиновете. А джиновете знаят, че ще бъдат доведени [за равносметка].

159. Пречист е Аллах от онова, което Му приписват тези,

160. но не и преданите раби на Аллах!

161. И вие [о, неверници], и онова, на което служите,

162. никого не можете да изкусите срещу Него

163. освен онези, които ще горят в Ада.

164. [Ангелите казват:] “Всеки от нас има свое определено място.

165. Наистина ние сме строените в редици

166. и ние сме прославящите.”

167. И [преди теб, о, Мухаммад, неверниците] казваха:

168. “Ако имахме и ние писание като предците,

169. щяхме да сме предани раби на Аллах.”

170. [А когато дойде при тях,] не повярваха в него, но ще узнаят.

171. Още преди казахме на нашите раби-пратеници,

172. че именно те ще са подкрепените

173. и че именно Нашето войнство ще победи.

174. И се отвърни от тях за определен срок!

175. И ги наблюдавай, скоро и те ще видят!

176. Нима за Нашето мъчение бързат?

177. Ала спусне ли се то над домовете им, ще е лош денят за увещаваните.

178. И се отвърни от тях за определен срок!

179. И ги наблюдавай, скоро и те ще видят!

180. Пречист е твоят Господ, Господът на мощта, от онова, което Му приписват!

181. Мир за пратениците!

182. И слава на Аллах, Господа на световете!

38. СУРА САД

(САД)

Меканска. Съдържа 88 знамения.

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

1. Сад. Кълна се в Корана, носещ напомняне!

2. Ала неверниците тънат в надменност и противене.

3. Колко поколения погубихме преди тях! И стенеха те, но вече не бе време за спасение.

(“... преди тях” преди меканските неверници.)

4. И се удивиха, че им е дошъл предупредител измежду тях. И рекоха неверниците: “Този е магьосник-измамник.

5. Нима превърна той боговете в един бог? Това наистина е нещо изумително.”

(С тези слова курайшите отричали Мухаммад. Когато той, мир нему, ги посъветвал да засвидетелстват, че Аллах е един, съдружаващите казали: “Как може единствен бог да управлява всичките същества?”. И не склонили да повярват.)

6. И си тръгнаха знатните от тях: “Вървете и отстоявайте вашите богове! Именно това се възнамерява.

(С други думи, те внушават, че със своята проповед Мухаммад желае да получи високо положение и надмощие.)

7. Не сме чували за това в последната религия. То е само измислица.

(Последната религия за тях е християнството.)

8. Нима на него измежду нас е низпослано Напомнянето?” Да, съмняват се в Моето Напомняне. Но те все още не са вкусили Моето мъчение.

9. И нима при тях са съкровищниците с милостта на твоя Господ Всемогъщия, Даряващия?

10. Или е тяхно владението на небесата и на земята, и на всичко между тях? Тогава да се възкачат по пътищата към небесата!

11. Те са някакво там разгромено войнство от съюзници.

12. Преди тях отричаха и народът на Нух, и адитите, и Фараонът владетелят на войските,

13. и народът на Лут, и самудяните, и обитателите на Горичката. Те бяха съюзени.

14. Всеки отричаше пратениците и затова се изпълни Моето наказание.

15. И тези ги очаква само един Вик, за който няма отсрочка.

(Този Вик е първото протръбяване с Рога в Съдния ден.)

16. И казват: “Господи, ускори нашия дял преди Деня на равносметката!”

17. [О, Мухаммад] търпи онова, което изричат! И си спомни за нашия раб Дауд притежателя на силата! Той винаги се обръщаше към Нас.

(Силата на пророка Дауд се проявявала в издръжливостта му при богослужението. Ден говеел, ден се хранел, спял само през една третина от нощта, а през останалото време се отдавал на покланяне.)

18. Накарахме Ние планините да прославят с него вечер и в зори.

19. И птиците насъбрани всички му се подчиниха.

20. И укрепихме неговото царство, и му дадохме мъдростта, и точното отсъждане.

21. А стигна ли до теб вестта за спорещите, когато се покатериха в светилището?

22. Те влязоха при Дауд и той се уплаши от тях. Рекоха: “Не се страхувай! Ние сме двама спорещи, единият от които ощети другия. Отсъди между нас с истината и не бъди угнетител, и ни насочи по правия път!”

23. [Единият рече:] “Това е моят брат. Той има деветдесет и девет овци, а пък аз имам само една овца. И рече: “Повери ми я!” И ме надви в спора.”

24. Рече [Дауд]: “Угнетил те е, като е добавил твоята овца към своите овци. Мнозина от съдружниците се потискат един друг, освен онези, които вярват и вършат праведни дела, ала малцина са те.” И разбра Дауд, че Ние само го изпитвахме, и помоли своя Господ за опрощение, и падна, свеждайки чело до земята в суджуд, и се разкая.

25. И му опростихме това. При Нас той е приближен и има прекрасна обител.

26. О, Дауд, Ние наистина те сторихме наместник на земята, затова отсъждай между хората с истината и не следвай страстта, та да не те отклони от пътя на Аллах! За онези, които се отклоняват от пътя на Аллах, има сурово мъчение, защото са забравили Деня на равносметката.

27. И не сътворихме Ние небето и земята, и всичко между тях напразно, както си мислят неверниците. Горко на неверниците от Огъня!

28. Нима ще сторим онези, които вярват и вършат праведни дела, да са като сеещите развала по земята? И нима ще сторим богобоязливите да са като разпътните?

29. Това е Книга, която низпослахме на теб [о, Мухаммад] благословена, за да размишляват над нейните знамения и за да се поучават разумните хора...

30. И на Дауд дарихме Сулайман. Прекрасен раб! Той винаги се обръщаше към Нас.

31. Един следобед му бяха показани бързоноги коне, чаткащи с копита.

32. И рече: “Заради любовта към благата пренебрегнах споменаването на моя Господ, докато [слънцето] се скри зад покривалото [на нощта].

33. Върнете ги при мен!” И започна да сече краката и шиите им.

34. Вече изпитахме Сулайман. И на неговия престол сложихме [чуждо] тяло. После той се разкая.

35. Рече: “Господи мой, опрости ме и ми дай власт, с която да не бъде удостоен никой след мен! Наистина Ти си Даряващия.”

36. И му подчинихме вятъра леко да духа според неговата повеля, където поиска.

37. И сатаните едни да строят, други да се гмуркат,

38. а трети вързани в окови...

39. Това е Нашият дар [за теб, о, Сулайман], облагодетелствай, или се въздържай безмерно!

40. И той при Нас е от приближените, и има прекрасна обител.

41. И спомни си Нашия раб Айюб. Той позова своя Господ: “Сатаната ми причини беда и мъчение.”

42. [Аллах рече:] “Тропни с крак! И ще имаш [вода] за миене, студена за пиене.”

(Айюб, мир нему, се измил с тази вода и се избавил едновременно от всички свои болести.)

43. И му дарихме [отново] неговото семейство, и още толкова заедно с тях милост от Нас и поука за разумните хора.

(След като били разделени, пророкът Айюб и неговото семейство се събрали. Числеността им се удвоила и ги обгърнало изобилие. Според преданието жената на Айюб, мир нему, един ден се провинила и Айюб се заклел, че когато оздравее, ще є удари сто тояги. Но съпругата му проявила грижи и саможертва, затова Всевишният Аллах определил стоте сламки като символичен жест в изпълнение на клетвата.)

44. “И вземи в длан снопче сламки, и удари с него, и не нарушавай клетвата си!” И наистина го намерихме търпелив. Прекрасен раб! Той винаги се обръщаше към Нас.

45. И спомни си Нашите раби Ибрахим и Исхак, и Якуб притежатели на сила и прозорливост!

46. И ги пречистихме, за да си спомнят винаги Дома [на отвъдното].

47. И те са при Нас сред добрите избраници.

48. И спомни си Исмаил и ал-Ясаа, и Зу-л-Кифл! И те са сред добрите.

49. Това е напомняне. За богобоязливите има прекрасна обител

50. градините на Адн с разтворени за тях врати.

51. Облегнати там, пожелават разни плодове и питиета.

52. И ще има при тях връстнички с целомъдрен поглед.

53. “Това ви е обещано за Деня на равносметката.

54. Това е Нашата награда. Няма тя изчерпване.”

55. Така е! А за престъпилите има злощастно завръщане

56. Адът, в който ще горят. И колко лош е за постеля той!

57. Така е! И нека вкусят това вряща вода и гной!

58. И други [мъчения] от същия вид.

(Големите грешници в Огъня ще кажат на техните последователи:)

59. “Това е тълпа, нахълтала заедно с вас. Няма поздрав за тях. Те ще горят в Огъня.”

60. Ще отвърнат: “Не, за вас няма поздрав. Вие ни навлякохте това. И колко лошо е то за обиталище!”

61. Ще рекат: “Господи наш, за онзи, който ни навлече това, надбави двойно мъчение в Огъня!”

62. И ще рекат [за вярващите]: “Защо не виждаме [сред нас] хора, които смятахме за злосторници?

63. Тогава им се подигравахме или не ги забелязвахме.”

64. Такава е истината за свадата между обитателите на Огъня.

65. Кажи [о, Мухаммад]: “Аз съм само предупредител. Няма друг бог освен Аллах, Единосъщия, Покоряващия,

66. Господа на небесата и на земята, и на всичко между тях, Всемогъщия, Многоопрощаващия!”

67. Кажи: “[Коранът ] това е велико известие,

68. от което вие се отвръщате.

69. Нямах знание за най-върховните на небесата [ангели] как спорят.

70. Разкрива ми се само, че съм явен предупредител.”

71. Твоят Господ рече на ангелите: “Ще сътворя Аз човек от глина.

72. И когато го завърша, и му вдъхна от Своя дух, сведете чела до земята пред него!”

73. И се поклониха ангелите всички вкупом,

74. освен Иблис. Той се възгордя и стана от неверниците.

75. Рече [Аллах]: “О, Иблис, какво ти попречи да се поклониш на онова, което сътворих със Своите Ръце? Възгордя ли се, или си високопоставен?”

76. Рече: “Аз съм по-добър от него. Мен Ти сътвори от огън, а него сътвори от глина.”

77. Рече: “Тогава излез от Рая! Ти си прокуден.

78. И над теб ще тегне Моето проклятие до Съдния ден.”

79. Рече: “Господи, дай ми отсрочка до Деня, когато ще бъдат възкресени!”

80. Рече: “Ще си сред отсрочените

81. до определения Ден.”

82. Рече [Иблис]: “Кълна се в Твоята мощ, аз непременно ще ги изкушавам всички,

83. освен Твоите предани раби сред тях.”

84. Рече [Аллах]: “Истина е, само истината казвам

85. непременно ще напълня Ада с теб и всички от тях, които те последват.”

86. Кажи [о, Мухаммад]: “Не моля от вас отплата за това и не съм от онези, които добавят от себе си.”

87. Това е само Напомняне за световете.

88. След време ще узнаете вестите в него.

39. СУРА ТЪЛПИТЕ

(АЗ-ЗУМАР)

Меканска, с изключение на знамения 52, 53 и 54, които са медински. Съдържа 75 знамения.

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

1. Низпославането на Книгата е от Аллах, Всемогъщия, Премъдрия.

2. Низпослахме на теб Книгата с истината. На Аллах служи, предан Нему в религията!

3. Единствено Аллах е достоен за чистата религия. А които приемат покровители вместо Него, казват: “Служим на тях само за да ни приближават още повече до Аллах.” Аллах ще отсъди между тях в онова, за което са в разногласие. Наистина Аллах не напътва никой лъжец, неблагодарник.

4. Ако Аллах искаше да се сдобие със син, Той щеше да избере от Своите творения което пожелае. Пречист е! Той е Аллах, Единосъщия, Покоряващия!

5. Сътвори Той небесата и земята с мъдрост. Той заставя нощта да следва деня и заставя деня да следва нощта. И подчини Той слънцето и луната, всяко да се движи до определен срок. Той е Всемогъщия, Многоопрощаващия.

6. Той ви сътвори от един човек. После от него създаде съпругата му. И ви даде осем чифта от добитъка. И ви сътворява Той в утробите на майките ви творение подир творение в три тъмнини. Това е Аллах, вашият Господ! Негово е владението. Няма друг Бог освен Него! Как тогава бивате отклонявани?

(Всевишният Аллах е сътворил Адам, от него съпругата му, а чрез тях човечеството. Сътворените осем двойки мъжки и женски животни са камилата, кравата, овцата и козата. Трите мрака са утробата, матката и обвивката на плода. Под прехода от творение към творение се разбират спермата, съсирекът кръв, късчето плът, костите и зародишът, които представят стадиите на човешкото развитие в майчината утроба.)

7. Ако Го отричате, Аллах не се нуждае от вас. И не приема Той неверието у Своите раби. А да сте признателни, това приема Той за вас. Никой прегрешил не ще понесе греха на друг. После при вашия Господ е завръщането ви и Той ще ви извести какво сте вършили. Той знае съкровеното в сърцата.

8. А когато беда сполети човек, той зове своя Господ, покайвайки се пред Него. А когато го дари от Своята благодат, забравя той за какво Го е зовял по-рано и сторва на Аллах подобия, за да отклонява от Неговия път. Кажи: “Понаслаждавай се малко на своето неверие! Ти си от обитателите на Огъня.”

9. Нима [такъв е като] онзи, който се моли в часовете на нощта изправен и свеждащ чело до земята в суджуд, и се опасява за отвъдния живот, и се надява на милост от своя Господ? Кажи: “Нима са равни онези, които знаят, и онези, които не знаят? Поучават се само разумните хора.”

10. Кажи [о, Мухаммад]: “О, Мои вярващи раби, бойте се от своя Господ! За онези, които вършат добро в този живот, ще има добрина. Земята на Аллах е обширна. Наистина на търпеливите ще се изплати безмерна награда.”

11. Кажи: “Повелено ми бе да служа на Аллах, предан Нему във вярата.

12. И ми бе повелено да бъда първият Нему отдаден.”

13. Кажи: “Страх ме е, ако се възпротивя на моя Господ, от мъчение във великия Ден.”

14. Кажи: “На Аллах служа, предан Нему в моята религия.

15. А вие служете на каквото желаете вместо на Него!” Кажи: “Губещите са онези, които ще погубят себе си и своите семейства в Деня на възкресението. Да, това е явната загуба!”

16. Над себе си ще имат слоеве от Огъня, и под себе си слоеве. С това Аллах заплашва Своите раби: “О, раби Мои, бойте се от Мен!”

17. А които отказват да служат на идолите и се разкайват пред Аллах, за тях е благата вест. И благовести Моите раби,

18. които слушат Словото и следват най-хубавото от него! Тези са, които Аллах е напътил и тези са разумните хора.

19. Нима [ти можеш да напътиш] онзи, спрямо когото се сбъдне Словото за мъчението? И нима ти [о, Мухаммад] ще спасиш онзи, който е в Огъня?

20. А онези, които се боят от своя Господ, ще имат въздигнати обиталища, изградени върху други обиталища, реки сред тях ще текат. Обещано е от Аллах! Аллах не нарушава обещанието.

21. Нима не виждаш [о, човеко], че Аллах изсипва вода от небето и я влива в потоци под земята, после чрез нея вади посеви от различни видове. После те изсъхват и ги виждаш пожълтели, после ги превръща в съчки. В това има напомняне за разумните хора.

22. И нима [коравосърдечният е като] онзи, чиято гръд Аллах е разтворил за Исляма и е получил светлина от своя Господ? Горко на коравосърдечните за напомнянето на Аллах! Тези са в явна заблуда.

23. Аллах низпосла най-прекрасното Слово в Книга със сходни, повтарящи се части. Настръхва от него кожата на онези, които се страхуват от своя Господ, после кожата и сърцата им се смекчават при споменаването на Аллах. Това е напътствието на Аллах. Напътва с него Той когото пожелае. А когото Аллах остави в заблуда, никой не ще го напъти.

24. А нима онзи, който с лице се брани от най-лошото мъчение в Деня на възкресението, [е като онзи в Рая]? И ще се каже на угнетителите: “Вкусете онова, което сте придобили!”

25. И онези преди тях отричаха, и мъчението ги връхлетя, откъдето не им е хрумвало.

26. И Аллах ги накара да вкусят позора в земния живот, а мъчението в отвъдния е още по-голямо, ако знаят.

27. И дадохме в този Коран всякакви примери на хората, за да се поучат

28. Коран на арабски без изопачавания в него, за да се побоят!

29. Аллах дава пример за човек с [много] господари, каращи се помежду си, и човек, подчинен само на един мъж. Нима двамата са равни? Слава на Аллах! Ала повечето от тях не знаят.

30. И ти ще умреш [о, Мухаммад], и те ще умрат.

31. После в Деня на възкресението пред вашия Господ ще се оспорвате.