PART 26

46. СУРА ПЯСЪЧНИТЕ ХЪЛМОВЕ

(АЛ-АХКАФ)

Меканска, с изключение на знамения 10, 15 и 35, които са медински. Съдържа 35 знамения.

В името на Аллах, Всемогъщия, Премъдрия!

1. Ха. Мим.

2. Низпославането на Книгата е от Аллах, Всемогъщия, Премъдрия.

3. Сътворихме Ние небесата и земята, и всичко между тях, единствено с мъдрост и за определен срок. А които не вярват, се отвръщат от това, за което са предупредени.

4. Кажи: “Виждате ли онези, които зовете вместо Аллах? Покажете ми какво сътвориха те от земята, или имат съучастие на небесата? Донесете ми книга отпреди тази или остатък от знание, ако говорите истината!”

5. И кой е по-заблуден от онзи, който зове не Аллах, а онези, които не ще му откликнат до Деня на възкресението и неговия зов не чуват?

6. И когато хората бъдат събрани, те ще се окажат техни врагове и ще отричат служенето им.

7. И когато им бяха четени ясните Ни знамения, неверниците казваха за истината, след като дойде при тях: “Това е явна магия.”

8. Или казваха: “Той си го е измислил.” Кажи [о, Мухаммад]: “Ако съм го измислил, вие с нищо не ще ме избавите от Аллах. Той най-добре знае в какво се впускате за него. Достатъчен е Той за свидетел между мен и вас. Той е Опрощаващия, Милосърдния.”

9. Кажи: “Аз не съм първият пратеник и не знам нито с мен какво ще стане, нито с вас. Следвам само каквото ми бъде разкрито. Аз съм само явен предупредител.”

10. Кажи: “Виждате ли какво ще стане, ако този [Коран] наистина е от Аллах, а вие го отричате! И въпреки че един от синовете на Исраил е засвидетелствал, че [Коранът и предишните писания] са сходни, и затова е повярвал, вие се възгордявате. Аллах не напътва хората-угнетители.”

11. Неверниците рекоха за вярващите: “Ако той беше добро нещо, нямаше да ни изпреварят към него.” И тъй като не пожелаха да се напътят чрез него, казват: “Той е стара лъжа.”

12. А преди него бе Писанието на Муса водител и милост. А този [Коран] е потвърждаваща Книга на арабски език, за да предупреди угнетителите и да е радостна вест за благодетелните.

13. За онези, които казват: “Нашият Господ е Аллах!”, после следват правия път не ще има страх за тях и не ще скърбят.

14. Те са обитателите на Рая, там ще пребивават вечно въздаяние за техните дела.

15. И повелихме на човека да се отнася добре с родителите си. Носила го е майка му с усилие и го е родила с усилие. И бременността с него заедно с отбиването му е тридесет месеца. Когато достигне своята зрелост и достигне четиридесет години, той казва: “Господи мой, отреди ми да Ти бъда признателен за дара, който си дарил на мен и на родителите ми, и да върша праведни дела, които Ти одобряваш! И дай ми праведно потомство! Аз се покайвам пред Теб и само на Теб се отдавам.”

16. На такива ще приемем хубавите дела и ще им опростим лошите постъпки. Те са от обитателите на Рая истинно обещание, което им е обещано.

17. А който казва на родителите си: “Уф, пък и вие! Нима ме плашите, че ще бъда възкресен а предишните поколения си отидоха?...” родителите му зоват Аллах на помощ: “Горко ти! Бъди вярващ! Обещанието на Аллах е истинно.”, а той казва: “Това са само легенди на предците.”

18. спрямо такива се сбъдна словото сред отминали преди тях общности от джиновете и от хората. Те са губещите.

19. За всички има степени от онова, което са извършили. Той ще им изплати за техните деяния и не ще бъдат угнетени.

20. И в Деня, когато неверниците бъдат докарани пред Огъня, [ще им бъде казано:] “Пропиляхте вашите блага в земния живот и им се насладихте, а Днес ще ви се въздаде с унизителното мъчение, защото на земята бяхте надменни без право и защото бяхте нечестивци.”

21. И спомни си [Худ ] брата на адитите, който предупреждаваше своя народ при пясъчните хълмове, където бяха минали много предупредители и дотогава, и след това: “Служете единствено на Аллах! Страхувам се за вас от мъчение във великия Ден.”

(Народът на Худ адитите живеел сред пясъчни хълмове край морето в Йемен, поради което областта е наречена “Пясъчните хълмове” - “Ал-ахкаф”.)

22. Рекоха: “Нима дойде при нас да ни отлъчиш от нашите богове? Донеси ни онова, което ни обещаваш, ако говориш истината!”

23. Рече: “Знанието е само при Аллах, а аз ви оповестявам само онова, с което съм изпратен. Ала виждам, че сте невежи хора.”

24. И когато го видяха широк облак, прииждащ към техните долини, рекоха: “Това е облак, който ще изсипе дъжд над нас”. Но не, то е онова, за което бързахте вятър с болезнено мъчение в него.

25. Той опустошава всяко нещо по волята на своя Господ. А от тях останаха само [руините на] домовете им. Така наказваме хората-престъпници.

(Този ужасен вихър понесъл хората и тяхното имущество между земята и небето, разкъсал ги и напълно ги унищожил. Спасили се единствено пророкът Худ и онези, които повярвали в зова му.)

26. И ги бяхме утвърдили повече, отколкото вас утвърдихме [о, жители на Мека]. И им дадохме слух и зрение, и сърца. Но с нищо не ги избавиха нито слухът им, нито зрението, нито сърцата, защото отхвърляха знаменията на Аллах. И ги обгради онова, на което се подиграваха.

27. И погубихме селищата около вас, и разяснихме знаменията, за да се завърнат [към вярата]!

(Унищожените наоколо селища са на живелите някога там самудяни, адити, народа на Лут и други подобни народи.)

28. И защо не им помогнаха онези, които те приеха за богове и на които се отдадоха вместо на Аллах? Да, изоставиха ги. Това е само тяхна лъжа и измислица.

29. [И спомни си о, Мухаммад] как насочихме към теб група джинове, за да слушат Корана. И когато пристигнаха там, рекоха: “Слушайте!” И щом бе приключено, те се завърнаха при своя народ с предупреждение.

30. Рекоха: “О, народе наш, чухме Книга, низпослана подир Муса в потвърждение на онова, което е преди нея. Насочва тя към истината и към правия път.

31. О, народе наш, откликнете на зовящия към Аллах и му вярвайте! Ще ви опрости Той греховете и ще ви предпази от болезнено мъчение.

32. А който не откликне на зовящия към Аллах той е безсилен на земята и няма друг покровител освен Него. Такива са в явна заблуда.”

33. Не виждат ли, че Аллах, Който сътвори небесата и земята, и не се умори от тяхното сътворяване, има сила да съживи мъртвите? Да, Той над всяко нещо има сила.

34. В Деня, когато неверниците бъдат докарани пред Огъня [ще им се каже:]: “Не е ли това истината?”, ще кажат: “Да, кълнем се в нашия Господ!” Ще каже [Аллах]: “Вкусете тогава мъчението, защото бяхте неверници!”

35. Затова и ти бъди търпелив [о, Мухаммад], както търпяха пратениците, удостоени с твърдост, и не бързай за тези [неверници]! В Деня, когато видят онова, което им е обещано, ще им се стори, че са престояли само един час от деня. Този [Коран] е послание. А нима ще бъдат погубени други освен нечестивците?

(“... удостоени с твърдост” Аллах е изпращал много пророци и пратеници, двадесет и петима от които са споменати в Свещения Коран. Измежду тях само петима са “удостоени с твърдост” Нух, Ибрахим, Муса, Иса и Мухаммад, мир на всички тях.)

47. СУРА МУХАММАД

(МУХАММАД)

Мединска, с изключение на знамение 13, което е меканско. Съдържа 38 знамения.

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

1. На онези, които не вярват и възпират от пътя на Аллах, Той ще провали делата им.

2. А на онези, които вярват и вършат праведни дела, и вярват в низпосланото на Мухаммад а то е истината от техния Господ, Той ще им опрости лошите им постъпки и ще подобри положението им.

3. Така е, защото неверниците следват лъжата, а вярващите следват истината от своя Господ. Така Аллах дава на хората примери за тях.

4. И когато [в битка] срещнете неверниците, удряйте по шията, додето ги надвиете, и здраво ги вържете! А после или милост, или откуп, когато войната приключи. Така е! А ако Аллах пожелае, би им отмъстил, но иска Той да изпита едни от вас чрез други. А на онези, които бъдат убити по пътя на Аллах, Той не ще провали делата им.

(Както разяснява знамението, по време на война всеки срещнат враг е обречен на гибел. При победа се взимат пленници, които се освобождават или безвъзмездно, или срещу откуп под формата на имущество, или чрез размяна на пленници. Повелята за война се дава в името на възвишена цел, която ако бъде постигната, участниците в сраженията ще получат заслужена награда.)

5. Той ще ги напъти и ще подобри положението им.

6. И ще ги въведе в Рая, за който ги е известил.

7. О, вярващи, ако подкрепите [делото на] Аллах, и Той ще ви подкрепи, и ще утвърди стъпките ви.

8. А които не повярват гибел за тях! Ще провали Той делата им.

9. Това е, защото възненавиждат низпосланото от Аллах и затова Той прави безплодни делата им.

10. Нима не ходят по земята и не виждат какъв бе краят на онези преди тях? Аллах ги унищожи. Това очаква неверниците.

11. Така е, защото Аллах е Покровителят на вярващите, а неверниците нямат покровител.

12. Аллах ще въведе онези, които вярват и вършат праведни дела, в Градините, сред които реки текат. А неверниците се наслаждават и ядат, както добитъкът яде. И Огънят ще им е обиталище.

13. И колко селища погубихме, по-силни от твоето селище [Мека], което те прогони! И никой не им помогна.

14. Нима са равни онзи, който има ясен знак от своя Господ, и онзи, чието лошо деяние му е разкрасено и следва своите страсти?

15. Нима Раят, обещан на богобоязливите, с реки от вода, която не застоява, и реки от мляко с вкус, който не се променя, и реки от вино приятно за пиещите, и реки пречистен мед, и в който има за тях от всякакви плодове, и опрощение от техния Господ, е като онзи, който ще бъде вечно в Огъня... И ще им се дава вряща вода, която разкъсва червата.

16. А някои от тях те изслушват, но щом си отидат от теб, казват на дарените със знанието: “Какво рече той преди малко?” Те са онези, чиито сърца Аллах запечата и които следват своите страсти.

(Този тип неверници са лицемерите, които се отдавали на подигравки за да осмеят думите на Пророка, мир нему, те се обръщали към учени от неговото обкръжение (като Ибн Масуд и Ибн Аббас) и на шега ги питали какво е казал преди малко.)

17. А на онези, които следват правия път, Той увеличава напътствието и ги дарява с богобоязливост.

18. И нима очакват друго освен внезапно за тях да настъпи Часът? Вече се появиха неговите признаци. Но за какво ще им е тяхното напомняне, щом той настъпи за тях?

19. И знай [о, Мухаммад], че няма друг Бог освен Аллах! И моли опрощение за своя грях и за вярващите мъже и жени! Аллах знае къде се движите и къде пребивавате.

20. Вярващите казват: “Да бе низпослана сура [за сражение]!” А щом бъде низпослана неотменима сура и в нея се споменава за сражение, виждаш как онези, в чиито сърца има болест, те гледат с поглед на изпаднал в несвяст пред смъртта. А най-достойното за тях

21. е покорство и благо слово. А щом се даде твърда повеля [за сражение], да бъдат искрени пред Аллах е най-доброто за тях.

22. А щом се отвърнете, нима от вас се очаква друго освен да сеете развала по земята и да прекъсвате родствените си връзки?

23. Тези са, които Аллах прокле и ги стори глухи и слепи.

24. И нима не размишляват над Корана или сърцата им са под ключ?

25. Онези, които обръщат гръб, след като напътствието им се изясни, тях сатаната ги подвежда и им дава празни надежди.

26. Това е, защото казват на онези, които възненавиждат низпосланото от Аллах: “Ще ви последваме в част от делото.” А Аллах знае какво спотайват.

27. А как ще бъде, когато ангелите ги приберат, удряйки ги по лицето и гърба?

28. Това е, защото следват онова, което предизвиква гнева на Аллах и възненавиждат Неговото благоволение, затова Той проваля делата им.

29. Нима онези, в чиито сърца има болест, смятат, че Аллах не ще разкрие злобата им?

30. И ако желаехме, Ние щяхме да ти ги покажем [о, Мухаммад] и ти би ги познал по чертите им, и би ги познал по словото им. Аллах знае вашите дела.

(След низпославането на това знамение Пророка, мир нему, започнал да разпознава лицемерите по техния вид и поведение, по начина им на говорене, по оскърбителните за мюсюлманите намеци.)

31. И ще ви подложим на изпитание, докато отличим сред вас борещите се по пътя на Аллах и търпеливите, и разкрием вестите за вас.

(Ще бъдат разкрити вестите за техните дела.)

32. Онези, които не вярват и възпират от пътя на Аллах, и се противят на Пратеника, след като им се изясни напътствието, не ще навредят на Аллах с нищо и Той ще провали делата им.

33. О, вярващи, покорявайте се на Аллах и се покорявайте на Пратеника, и не погубвайте делата си!

34. На онези, които не вярват и възпират от пътя на Аллах, и умират неверници, Аллах не ще опрости.

35. И не падайте духом [при сражение], та да зовете за мир! Вие ще надделеете! Аллах е с вас и Той не ще погуби вашите дела.

36. Земният живот е само игра и забава. И ако повярвате и се боите, Той ще ви въздаде наградата. Той не иска имотите ви.

37. Ако ви ги поиска и ви принуди, вие ще се поскъпите и Той ще изкара наяве злобата ви.

(Знамението разкрива отношението на човешката душа към материалните блага и скъперничеството, което ще се прояви, ако бъде поискано цялото състояние.)

38. Ето, вие сте онези, които са позовани да раздават по пътя на Аллах. Но сред вас има скъперници, а който е скъперник, той само спрямо себе си е скъперник. Аллах е Пребогатия, вие сте бедните. И отвърнете ли се, Той ще ви замени с други хора и те не ще бъдат като вас.

(Дълг за хората е да изпълняват религиозните си задължения, иначе те ще се превърнат в общество, обречено на гибел.)

48. СУРА ПОБЕДАТА

(АЛ-ФАТХ)

Мединска. Низпослана е по пътя при напускането на долината ал-Худайбия. Съдържа 29 знамения.

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

1. Ние ти дарихме [о, Мухаммад] явна победа,

2. за да опрости Аллах твоите предишни грехове, и следващите, и за да довърши Той Своята благодат към теб, и за да те насочи по правия път,

3. и за да те подкрепи Аллах с могъща подкрепа.

(Божествената благодат, с която Пророка, мир нему, е удостоен завинаги далеч от всеки грях, се проявила при завладяването на Мека и ат-Таиф, разпространението на неговата слава навред по земята, помощта от Всевишния Аллах и победите, преклонението на упорстващите неверници. Наистина Мухаммад е Божият любимец. Той е разкрил истината за предходните законодателства, удостоен е с въздигане до най-недостъпните висини, станал е Пророк на хора и джинове, за него и неговата общност е дадено позволение да използват придобитото във война. Той ще бъде застъпник за вярващите в Съдния ден. Впризива към молитва и на много места в Свещения Коран Мухаммад се споменава наред с Всевишния Аллах, неговото име се включва в свидетелството, което декларира съществуването на единия Бог и това е най-големият дар от Аллах.)

4. Той е, Който низпосла спокойствие в сърцата на вярващите, за да подсили тяхната вяра. На Аллах принадлежат войнствата и на небесата, и на земята. Аллах е всезнаещ, премъдър

5. и за да въведе вярващите мъже и жени в Градините, сред които реки текат там ще пребивават вечно, и да ги избави от лошите им постъпки. Това е велико спасение при Аллах.

6. И за да накаже лицемерните мъже и жени, и съдружаващите мъже и жени, които допускат за Аллах лоша догадка. Над тях да е лошата превратност! Аллах им се разгневи и ги прокле, и приготви за тях Ада. Колко лоша участ е той!

7. На Аллах принадлежат войнствата и на небесата, и на земята. Аллах е всемогъщ, премъдър.

8. Изпратихме те Ние [о, Мухаммад] за свидетел и благовестител, и предупредител,

9. за да вярвате в Аллах и в Неговия Пратеник, и да Го прославяте, и да Го почитате, и да Го възхвалявате сутрин и вечер.

10. Онези, които заявяват вярност към теб [о, Мухаммад], те заявяват вярност към Аллах. Ръката на Аллах е върху ръцете им. А който наруши, само в свой ущърб нарушава. А който изпълнява обета си пред Аллах, Той ще му дари огромна награда.

(През шестата година от Хиджра Пророка, мир нему, се отправил заедно с 1400 мюсюлмани на поклонение хадж в Мека. Обаче курайшите не желаели да ги допуснат в града и преградили пътя към него, но мюсюлманите успели да се доберат до долината Худайбия. Пророка имал миролюбиви намерения, не желаел сражения, затова изпратил при курайшите достойния Осман.Той не се завърнал в очаквания срок и под едно дърво Пророка получил от сподвижниците си обет, че ще воюват до последната капка кръв и ще останат верни на делото до смърт, ако техният посланик бъде убит. Според обичая те дали обет, като поставили ръка върху ръката на Пророка. Но достойният Осман се завърнал и между курайши и мюсюлмани бил сключен договор за десет години. Горното знамение споменава обета за вярност.)

11. Останалите [по домовете си лицемери] бедуини ще ти рекат: “Задържаха ни нашите имоти и семейства, затова моли за нас опрощение!” Изричат с езиците си онова, което не е в сърцата им. Кажи: “Кой ще попречи с нещо на Аллах, ако Той пожелае да ви засегне с беда или пожелае благо за вас?” Да, сведущ е Аллах за вашите дела.

12. Но вие мислехте, че Пратеника и вярващите никога не ще се върнат при своите семейства. И бе разкрасено това в сърцата ви. И допуснахте лоша догадка. И станахте погубени хора.

13. А за онези, които не вярват в Аллах и в Неговия Пратеник Ние сме приготвили за неверниците пламъци.

14. На Аллах принадлежи владението на небесата и на земята. Опрощава Той комуто пожелае и наказва Той когото пожелае. Аллах е опрощаващ, милосърден.

15. Останалите [по домовете си] ще рекат, когато се отправите [на война] към богатства, за да ги вземете: “Позволете ни да ви последваме!” Искат да променят Словото на Аллах. Кажи: “Не ще ни последвате. Така рече Аллах от по-рано.” Ще кажат: “Не, вие ни завиждате.” Ала те малко проумяват.

16. Кажи на останалите [по домовете си] бедуини: “Ще бъдете призовани срещу хора с огромна сила. Или ще се сражавате с тях, или ще се покорят. Аллах ще ви дари хубава награда, ако се подчините. А ако се отметнете, както се отметнахте преди, ще ви накаже Той с болезнено мъчение.”

17. За слепеца не е грях, нито за куция е грях, нито за болния е грях, [ако не излязат на сражение]. А който се подчинява на Аллах и на Неговия Пратеник, ще го въведе Той в Градините, сред които реки текат. А който се отметне, ще го накаже Той с болезнено мъчение.

18. Аллах бе доволен от вярващите, когато ти заявиха вярност под дървото [о, Мухаммад]. И узна Той какво имат в сърцата си. И спусна Той спокойствие над тях. И им въздаде близка победа.

(Близката победа е превземането на Хайбар от мюсюлманската войска.)

19. И много богатства ще вземат. Аллах е всемогъщ, премъдър.

(Скоро мюсюлманите получили много блага и придобивки от битките.)

20. Аллах ви обеща да вземете [във война] много богатства и ускори това за вас. И възпря от вас ръцете на хората, за да бъде то знак за вярващите и да ви насочи по правия път.

(При Хайбар мюсюлманите извоювали първата от многобройните победи, обещани им от Всевишния Аллах, Който предотвратил и нападенията на враждебно настроените племена Асад и Гатафан съюзници на жителите на Хайбар. С мира при Худайбия се слага край на меканската агресия.)

21. А други [победи], които не бяха по силите ви, Аллах потули. Аллах за всяко нещо има сила.

22. А ако неверниците бяха се сражавали с вас, щяха да ви обърнат гръб. И нямаше да намерят нито покровител, нито избавител

23. такъв бе обичаят на Аллах и преди. И ти не ще откриеш промяна в обичая на Аллах.

24. Той е, Който възпря край Мека техните ръце от вас и вашите ръце от тях, след като ви отреди да ги победите. Аллах е зрящ за вашите дела.

(Чрез споразумението при Худайбия Всевишният Аллах дарил на мюсюлманите Мека. Осемдесет пленени при мюсюлманската обсада бойци от вражеската армия били отведени при Пророка и освободени от него. Този акт станал причина враговете да поискат мир.)

25. Те са онези, които не повярваха и ви възпряха от Свещената джамия, и задържаха жертвените животни, да не стигнат местоназначението си. И ако нямаше вярващи мъже и жени, които не познавахте, и да ги прегазите, без да знаете, и така да ви сполети грях... Аллах въвежда в Своето милосърдие когото пожелае. Ако бяха разделени [едни от други], щяхме да накажем неверниците от тях с болезнено мъчение.

(Курайшите не допуснали мюсюлманите да влязат в Мека, като им попречили да извършат поклонение в храма Кааба и да направят ритуалните жертвоприношения. Всевишният Аллах не позволил на Своите раби да отвърнат на предизвикателството, защото в Мека се намирали немалко вярващи, които все още не можели открито да заявят своята вяра. Завземането на града било отложено, защото вярващите живеели редом с курайшите-неверници.)

26. Когато неверниците сложиха в сърцата си яростта яростта на невежеството, Аллах спусна спокойствието Си над Своя Пратеник и над вярващите, и ги обвърза със словото на богобоязънта. И бяха най-достойни те за него, и го заслужаваха. Аллах всяко нещо знае.

(Придържането към богобоязънта успокоило духовете, когато меканци и мюсюлмани подписвали споразумението при Худайбия. Пророка, мир нему, казал на достойния Али: “Пиши: “Това е споразумение, сключено между Пратеника на Аллах и народа на Мека.” Представителите на Курайш казали: “Ако знаехме, че ти си пратеник на Аллах, не бихме ви попречили да влезете в Кааба. Пишете така: “Това е споразумение между Мухаммад, сина на Абдуллах, и народа на Мека.” Пророка наредил така да напишат и различията били загладени.)

27. Аллах превърна съновидението на Своя Пратеник в истина. “Ще влезете в Свещената джамия, ако Аллах е пожелал, в безопасност, с бръснати глави или подстригани, без да се страхувате.” И знае Той, каквото вие не знаете. И освен това ви отреди близка победа.

28. Той е, Който изпрати Своя Пратеник с напътствието и с правата религия, за да я въздигне над всички религии. Достатъчен е Аллах за свидетел.

29. Мухаммад е Пратеника на Аллах. А онези, които са заедно с него, са строги към неверниците, милостиви помежду си. Виждаш ги да се покланят и да свеждат чела до земята в суджуд. Търсят щедрост от Аллах и благоволение. Техният белег е по лицата им от следите на поклоните. Такова е описанието им и в Тората, и в Евангелието като посев, който подава кълн и го укрепва, и той наедрява, и се възправя върху стеблото си за радост на сеячите за да гневи Той чрез това неверниците. Аллах обеща на онези, които вярват и вършат праведни дела, опрощение и велика награда.

49.СУРА СТАИТЕ

(АЛ-ХУДЖУРАТ)

Меканска. Съдържа 18 знамения.

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

1. О, вярващи, не предварвайте Аллах и Неговия Пратеник, и бойте се от Аллах. Аллах е всечуващ, всезнаещ.

(Забранено е на думи или дела да се противоречи на Аллах и на Неговия Пратеник или да се оповестяват еднолични решения по религиозни въпроси.)

2. О, вярващи, не надигайте глас над гласа на Пророка и не му говорете високо, както говорите помежду си, за да не пропаднат делата ви, без да усетите!

(Взнамението се забранява да се говори на висок глас и да се крещи в присъствието на Пратеника на Аллах, мир нему. Историята на Сабит ибн Кайс, един от сподвижниците на Пророка, внася яснота в тълкуването на горната повеля. Той бил твърде гръмогласен и се притеснил, че ако проговори пред Пророка, делата му ще пропаднат, затова престанал да го посещава. Но Пророка, мир нему, заръчал да го повикат и го успокоил, като го благовестил, че ще бъде един от обитаталите на Рая.)

3. Онези, които снишават глас пред Пратеника на Аллах, те са онези, чиито сърца Аллах е изпитал за богобоязънта. За тях има опрощение и велика награда.

4. Онези, които те призовават иззад стаите повечето от тях не проумяват.

(Около седемдесет души от бедуинското племе Тамим дошли по обед при Пратеника на Аллах, мир нему, точно когато си почивал в своята стая. Водачите им извикали:“О, Мухаммад, излез навън, ела при нас!” Знамението отхвърля подобно отношение.)

5. А ако бяха изтърпели, докато им се покажеш, щеше да е най-доброто за тях. Аллах е опрощаващ, милосърден.

6. О, вярващи, ако нечестивец ви донесе вест, проучете я, за да не засегнете някои хора от неведение, та за онова, което сте извършили, да съжалявате!

7. И знайте, че сред вас е Пратеника на Аллах! Ако той се вслушваше във вас за много дела, щяхте да пострадате. Но Аллах вдъхна у вас любов към вярата и я разкраси в сърцата ви, и пробуди у вас омраза към неверието, нечестивостта и неподчинението. Тези са вървящите по правия път.

8. Това е щедрост и благодат от Аллах. Аллах е всезнаещ, премъдър.

9. И ако две групи от вярващите се сбият, помирете ги! Но ако едната от тях престъпи спрямо другата, сражавайте се против онази, която е престъпила, докато се върне към повелята на Аллах! А щом се върне, помирете ги справедливо и постъпете безпристрастно! Аллах обича безпристрастните.

10. Вярващите са братя, затова помирявайте своите братя и бойте се от Аллах, за да бъдете помилвани!

11. О, вярващи, едни мъже от вас да не се присмиват на други! Може да са по-добри от тях. Нито жени на жени... Може да са по-добри от тях. И не се хулете, и не се назовавайте с оскърбителни прякори! Колко лошо е името нечестивост подир вярата! А които не се покаят тези са угнетителите.

12. О, вярващи, много странете от подозрението! Понякога подозрението е грях. И не се дебнете, и не злословете един за друг! Нима на някого от вас ще се хареса да яде плътта на мъртвия си брат? Вие се отвращавате от това. И бойте се от Аллах! Аллах е приемащ покаянието, милосърден.

13. О, хора, Ние ви сътворихме от един мъж и една жена, и ви сторихме народи и племена, за да се опознавате. Най-достоен измежду вас при Аллах е най-богобоязливият. Аллах е всезнаещ, сведущ.

(Всички хора произхождат от Адам и Ева, и имат майка и баща. Втози смисъл е неуместно да се гордеят със знатно родословие. Истинското превъзходство се крие в богобоязънта.)

14. Бедуините рекоха: “Ние повярвахме.” Кажи: “Не сте повярвали, ала кажете: “Отдадохме се на Аллах!”, защото вярата не е влязла още в сърцата ви. И ако се покорите на Аллах и на Неговия Пратеник, Той не ще отнеме нищо от делата ви. Аллах е опрощаващ, милосърден.”

15. Вярващи са именно онези, които вярват в Аллах и в Неговия Пратеник, после не се усъмняват и се борят чрез своите имоти и души по пътя на Аллах. Те са искрените.

16. Кажи: “Нима Аллах известявате вие за вашата религия, след като Аллах знае всичко на небесата и всичко на земята. Аллах всяко нещо знае.”

17. Смятат, че теб облагодетелстват, приемайки Исляма. Кажи [о, Мухаммад]: “Не мен облагодетелствате, приемайки Исляма, а Аллах ви облагодетелства, че ви напъти за вярата, ако сте искрени.”

18. Аллах знае неведомото на небесата и на земята. Аллах съзира вашите дела.

50. СУРА КАФ

(КАФ)

Меканска, с изключение на знамение 38, което е мединско. Съдържа 45 знамения.

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

1. Каф. Кълна се в славния Коран.

2. Да, учудиха се, че им се яви предупредител измежду тях. И рекоха неверниците: “Това е чудно нещо.

3. Нима след като умрем и станем на пръст [ще бъдем възкресени]? Такова завръщане е невероятно.”

4. Знаем Ние какво земята отнема от тях и имаме съхраняваща Книга.

5. Ала те взеха за лъжа истината, когато дойде при тях и са в недоумение.

6. Нима не виждат небето над тях, как Ние го изградихме и го украсихме, и е без процепи?

7. И земята разпростряхме, и положихме по нея непоклатими планини, и сторихме от нея да поникнат всякакви прекрасни видове

8. поука и напомняне за всеки покайващ се раб.

9. И изсипваме от небето благословена вода, и сторваме да израстват чрез нея градини и зърно за жътва,

10. и високи палми с гроздове, скупчени един връз друг

11. препитание за рабите. И съживяваме с нея мъртва земя. Така ще бъде и възкресението.

12. Преди тях смятаха, че е лъжа и народът на Нух, и обитателите на ар-Рас, и самудяните,

(Вж. 25: 38)

13. и адитите, и Фараонът, и братята на Лут,

14. и обитателите на Горичката, и народът на Туббаа. Всички смятаха за лъжци пратениците и се изпълни Моето обещание.

(Вж. 15: 78 и 44: 37)

15. Нима Ни затрудни първото сътворяване? Ала се съмняват те в новото сътворяване.

16. Сътворихме Ние човека и знаем какво му нашепва неговата душа. Ние сме по-близо до него, отколкото вената на шията [му].

17. Отдясно и отляво на него стоят два записващи ангела,

18. не изрича и една дума, без да има готов надзорник при него.

19. И смъртната агония ще донесе истината: “Това е, което си избягвал.”

20. И ще се протръби с Рога. “Това е Денят на обещанието!”

21. И с всеки човек ще дойде водач и свидетел [от ангелите].

22. [И ще му се каже:] “Ти нехаеше за това. Но снехме от теб покривалото и твоят поглед Днес е проницателен.”

23. А съпътствалият го [ангел] ще каже: “Готово е това, което е у мен.”

(Всевишният Аллах ще каже:)

24. “Хвърлете в Ада всеки упорстващ неверник,

25. възпиращ доброто, престъпващ, съмняващ се,

26. който прие за бог друг заедно с Аллах! Затова го хвърлете в суровото мъчение!”

27. Съпътствалият го [сатана] ще каже: “Господи наш, не аз го накарах да престъпва, а сам той бе в дълбока заблуда.”

28. Ще каже [Аллах]: “Не се карайте пред Мен! Аз ви предупреждавах.

29. Не се променя Моето Слово. И не съм угнетител на рабите.”

30. В този Ден ще кажем на Ада: “Напълни ли се?” А той ще рече: “Има ли още?”

31. И не след дълго Раят ще бъде приближен за богобоязливите.

32. Това е, което ви бе обещано за всеки покайващ се, спазващ [повелите],

33. който и в уединение се бои от Всемилостивия, и идва със сърце, молещо за прошка.

34. “Влезте тук в мир! Това е Денят на вечността!”

35. Ще имат там, каквото пожелаят, а при Нас има повече.

36. И колко поколения преди тях погубихме, а бяха по-силни от тях и обикаляха по земята! Но има ли избавление?

37. Наистина в това се съдържа поука за всеки, който има сърце или се вслушва и е свидетел.

38. Сътворихме Ние небесата и земята, и всичко между тях в шест дни, без да Ни засегне умора.

(С това знамение се отхвърлят думите на юдеите: “Бог се оттегли за почивка в Съботата и поседна на земята.” Според някои тълкуватели под “шест дни” трябва да се разбират “шест периода”.)

39. Бъди търпелив към това, което казват, и прославяй с възхвала своя Господ преди изгрева на слънцето и преди залеза!

40. И през нощта Го прославяй, и след поклоните!

41. И вслушвай се в Деня, когато прогласяващият ще прогласи от близко място!

(Припомня се на хората да не забравят за зова на Исрафил, който ще протръби с Рога от небесата и ще протръби за Часа на равносметката.)

42. В този Ден ще чуят Вика с истината. Това е Денят на възкресението.

(Оттук се разбира, че хората ще чуят и втората тръба на Исрафил, след което ще възкръснат и ще излязат от гробовете.)

43. Ние съживяваме и Ние умъртвяваме, и при Нас е завръщането.

44. В този Ден земята ще се разцепи над тях забързани. Това е събиране, лесно за Нас.

45. Най-добре Ние знаем какво изричат. А ти не си за тях принудител. И поучавай с Корана всеки, който се страхува от Моето предупреждение!

51. СУРА ОТВЯВАЩИТЕ

(АЗ-ЗАРИЙАТ)

Меканска. Съдържа 60 знамения.

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

1. Кълна се в отвяващите с веене [ветрове]

2. и в носещите товар [облаци],

3. и в плаващите с лекота [кораби],

4. и в разпределящите по повеля [ангели],

5. че е истина това, което ви е обещано!

6. И че възмездието ще настъпи.

7. Кълна се в небето, осеяно с пътища!

8. Объркани са вашите слова [о, неверници].

(Както се споменава и в Корана, противниците на Пророка го наричали “магьосник”, “поет”, “гадател” твърдения, които той неведнъж е бил принуден да отхвърля.)

9. Отклонява се от него онзи, който е бил отклонен.

10. Проклети да са лъжците,

11. които в бездната [на неверието] нехаят!

12. Питат: “Кога ще е Съдният ден?”

13. В този Ден върху Огъня ще бъдат измъчвани.

14. “Вкусете своето мъчение! Това е, за което бързахте.”

15. Богобоязливите ще бъдат сред градини и извори,

16. ще взимат онова, което им дарява техният Господ. Преди това те вършеха добро

17. малко спяха през нощта

18. и на развиделяване молеха за опрощение,

19. и в техните имоти имаше дял за просяка и нуждаещия се.

20. За убедените на земята има знамения

21. и в самите вас. Нима не съзирате?

22. На небето има препитание за вас и там е онова, което ви е обещано.

23. А то, кълна се в Господа на небето и на земята, е истина, както това, че говорите.

(Както човек не се усъмнява, че думите, които изрича, са негови, така не трябва да има колебание и за това, което му се известява.)

24. Стигна ли до теб разказът за почетните гости на Ибрахим?

(Вж. 15: 51)

25. Влязоха при него и рекоха: “Мир!” Каза: “Мир!” И си рече: “Непознати хора!”

26. И без да го видят, свърна към своето семейство и дойде с тлъсто [печено] теле,

27. и им го поднесе. Рече: “Ще похапнете ли?”

28. И спотаи страх от тях. Рекоха: “Не се страхувай!” И го благовестиха за знаещ син.

29. И пристъпи жена му с вик, удряйки лицето си, и рече: “Но аз съм бездeтна старица!”

30. Рекоха: “Тъй каза твоят Господ. Той е Премъдрия, Всезнаещия.”