38.
СУРА САД
(САД)
Меканска.
Съдържа 88 знамения.
В
името на
Аллах,
Всемилостивия,
Милосърдния!
1. Сад.
Кълна се в
Корана, носещ
напомняне!
2. Ала
неверниците
тънат в
надменност и
противене.
3. Колко
поколения
погубихме
преди тях! И
стенеха те,
но вече не бе
време за
спасение.
(...
преди тях
преди
меканските
неверници.)
4. И се удивиха,
че им е дошъл
предупредител
измежду тях. И
рекоха
неверниците:
Този е магьосник-измамник.
5.
Нима
превърна той
боговете в
един бог?
Това
наистина е
нещо
изумително.
(С тези слова
курайшите
отричали
Мухаммад. Когато той,
мир нему, ги
посъветвал
да засвидетелстват,
че Аллах е
един,
съдружаващите
казали: Как
може
единствен
бог да управлява
всичките
същества?. И не
склонили да
повярват.)
6. И си
тръгнаха
знатните от
тях: Вървете
и отстоявайте
вашите
богове!
Именно това
се възнамерява.
(С други думи,
те внушават,
че със своята
проповед
Мухаммад
желае да
получи
високо положение
и надмощие.)
7. Не сме
чували за
това в
последната
религия.
То е само
измислица.
(Последната
религия за
тях е
християнството.)
8.
Нима на него
измежду нас е
низпослано
Напомнянето?
Да, съмняват
се в Моето
Напомняне. Но те
все още не са
вкусили
Моето
мъчение.
9. И нима при
тях са
съкровищниците
с милостта на
твоя Господ
Всемогъщия,
Даряващия?
10. Или е
тяхно
владението
на небесата и
на земята, и
на всичко
между тях?
Тогава да се
възкачат по
пътищата към
небесата!
11. Те са
някакво там
разгромено
войнство от съюзници.
12. Преди тях
отричаха и
народът на
Нух, и адитите,
и Фараонът
владетелят
на войските,
13. и народът на
Лут, и
самудяните, и
обитателите
на Горичката. Те бяха
съюзени.
14.
Всеки
отричаше
пратениците
и затова се
изпълни
Моето
наказание.
15. И тези ги
очаква само
един Вик, за
който няма
отсрочка.
(Този Вик е
първото
протръбяване
с Рога в Съдния
ден.)
16. И
казват:
Господи,
ускори нашия
дял преди Деня
на
равносметката!
17. [О, Мухаммад]
търпи онова,
което
изричат! И си спомни
за нашия раб
Дауд притежателя
на силата!
Той винаги се
обръщаше към
Нас.
(Силата на
пророка Дауд
се
проявявала в
издръжливостта
му при
богослужението. Ден
говеел, ден
се хранел,
спял само
през една
третина от
нощта, а през
останалото
време се
отдавал на
покланяне.)
18. Накарахме
Ние
планините да
прославят с
него вечер и
в зори.
19. И птиците
насъбрани
всички му се
подчиниха.
20. И укрепихме
неговото
царство, и му
дадохме мъдростта,
и точното
отсъждане.
21. А стигна ли
до теб вестта
за спорещите,
когато се
покатериха в
светилището?
22. Те влязоха
при Дауд и
той се уплаши
от тях.
Рекоха: Не се
страхувай!
Ние сме двама
спорещи,
единият от
които ощети
другия.
Отсъди между
нас с
истината и не
бъди угнетител,
и ни насочи
по правия
път!
23. [Единият
рече:] Това е
моят брат. Той има
деветдесет и
девет овци, а
пък аз имам само
една овца. И рече:
Повери ми я! И
ме надви в
спора.
24. Рече [Дауд]:
Угнетил те е,
като е
добавил твоята
овца към
своите овци. Мнозина
от
съдружниците
се потискат
един друг,
освен онези,
които вярват
и вършат
праведни
дела, ала
малцина са те. И
разбра Дауд,
че Ние само
го
изпитвахме, и
помоли своя
Господ за
опрощение, и
падна, свеждайки
чело до
земята в суджуд,
и се разкая.
25. И му
опростихме
това.
При Нас той е
приближен и
има
прекрасна
обител.
26. О, Дауд, Ние
наистина те
сторихме
наместник на земята,
затова
отсъждай
между хората
с истината и
не следвай
страстта, та
да не те отклони
от пътя на
Аллах! За
онези, които
се отклоняват
от пътя на
Аллах, има
сурово
мъчение,
защото са
забравили
Деня на
равносметката.
27. И не
сътворихме
Ние небето и
земята, и
всичко между
тях напразно,
както си
мислят неверниците. Горко
на
неверниците
от Огъня!
28. Нима ще
сторим онези,
които вярват
и вършат
праведни
дела, да са
като сеещите
развала по
земята? И
нима ще
сторим богобоязливите
да са като
разпътните?
29. Това е Книга,
която
низпослахме
на теб [о, Мухаммад]
благословена,
за да
размишляват
над нейните
знамения и за
да се
поучават
разумните хора...
30. И на Дауд
дарихме
Сулайман.
Прекрасен
раб! Той
винаги се
обръщаше към
Нас.
31. Един
следобед му
бяха
показани
бързоноги коне,
чаткащи с
копита.
32. И рече:
Заради
любовта към
благата
пренебрегнах
споменаването
на моя
Господ,
докато [слънцето]
се скри зад
покривалото
[на нощта].
33. Върнете ги
при мен! И
започна да
сече краката
и шиите им.
34. Вече
изпитахме
Сулайман. И на
неговия
престол
сложихме
[чуждо] тяло. После
той се разкая.
35. Рече:
Господи мой,
опрости ме и
ми дай власт, с
която да не
бъде
удостоен
никой след
мен! Наистина
Ти си
Даряващия.
36. И му
подчинихме
вятъра леко
да духа
според
неговата
повеля,
където
поиска.
37. И сатаните
едни да
строят, други
да се
гмуркат,
38. а трети
вързани в
окови...
39. Това е
Нашият дар
[за теб, о,
Сулайман],
облагодетелствай,
или се
въздържай
безмерно!
40. И той при Нас е
от
приближените,
и има
прекрасна
обител.
41. И спомни си
Нашия раб
Айюб.
Той позова
своя Господ:
Сатаната ми
причини беда
и мъчение.
42. [Аллах рече:]
Тропни с
крак! И ще
имаш [вода] за миене,
студена за
пиене.
(Айюб, мир
нему, се
измил с тази
вода и се
избавил
едновременно
от всички
свои болести.)
43. И му дарихме
[отново]
неговото
семейство, и още
толкова
заедно с тях
милост от Нас
и поука за
разумните
хора.
(След като
били
разделени,
пророкът
Айюб и неговото
семейство се
събрали.
Числеността
им се удвоила
и ги
обгърнало
изобилие. Според
преданието
жената на
Айюб, мир
нему, един
ден се
провинила и
Айюб се
заклел, че когато
оздравее, ще
є удари сто
тояги.
Но съпругата
му проявила
грижи и
саможертва,
затова
Всевишният
Аллах
определил
стоте сламки
като
символичен
жест в
изпълнение
на клетвата.)
44. И вземи в
длан снопче
сламки, и
удари с него, и
не нарушавай
клетвата си!
И наистина го
намерихме
търпелив.
Прекрасен
раб! Той
винаги се
обръщаше към
Нас.
45. И спомни си
Нашите раби
Ибрахим и
Исхак, и Якуб
притежатели
на сила и
прозорливост!
46. И ги
пречистихме,
за да си
спомнят
винаги Дома
[на
отвъдното].
47. И те са при
Нас сред
добрите
избраници.
48. И спомни си
Исмаил и
ал-Ясаа, и
Зу-л-Кифл! И те
са сред
добрите.
49. Това е
напомняне. За
богобоязливите
има
прекрасна
обител
50. градините
на Адн с
разтворени
за тях врати.
51. Облегнати
там,
пожелават
разни
плодове и питиета.
52. И ще има при
тях
връстнички с
целомъдрен
поглед.
53. Това ви е
обещано за
Деня на
равносметката.
54. Това е
Нашата
награда.
Няма тя
изчерпване.
55. Така е! А за
престъпилите
има
злощастно
завръщане
56. Адът, в който
ще горят.
И колко лош е
за постеля
той!
57. Така е! И нека
вкусят това
вряща вода и
гной!
58. И други
[мъчения] от
същия вид.
(Големите
грешници в
Огъня ще кажат
на техните
последователи:)
59. Това е тълпа,
нахълтала
заедно с вас. Няма
поздрав за
тях. Те
ще горят в
Огъня.
60. Ще отвърнат:
Не, за вас
няма поздрав. Вие ни
навлякохте
това. И
колко лошо е
то за
обиталище!
61. Ще рекат:
Господи наш,
за онзи, който
ни навлече
това, надбави
двойно мъчение
в Огъня!
62. И ще рекат [за
вярващите]:
Защо не
виждаме [сред
нас] хора,
които
смятахме за
злосторници?
63. Тогава им се
подигравахме
или не ги
забелязвахме.
64. Такава е
истината за
свадата
между обитателите
на Огъня.
65. Кажи [о,
Мухаммад]: Аз
съм само
предупредител. Няма
друг бог
освен Аллах,
Единосъщия,
Покоряващия,
66. Господа на
небесата и на
земята, и на
всичко между
тях,
Всемогъщия,
Многоопрощаващия!
67. Кажи:
[Коранът ]
това е велико
известие,
68. от което вие
се отвръщате.
69. Нямах
знание за
най-върховните
на небесата
[ангели] как
спорят.
70. Разкрива ми
се само, че
съм явен
предупредител.
71. Твоят
Господ рече
на ангелите:
Ще сътворя Аз
човек от
глина.
72. И когато го
завърша, и му
вдъхна от Своя
дух, сведете
чела до
земята пред
него!
73. И се
поклониха
ангелите
всички
вкупом,
74. освен Иблис. Той се
възгордя и
стана от
неверниците.
75. Рече [Аллах]:
О, Иблис,
какво ти
попречи да се
поклониш на
онова, което
сътворих със
Своите Ръце?
Възгордя ли
се, или си
високопоставен?
76. Рече: Аз съм
по-добър от
него.
Мен Ти
сътвори от
огън, а него
сътвори от глина.
77. Рече: Тогава
излез от Рая!
Ти си
прокуден.
78. И над теб ще
тегне Моето
проклятие до
Съдния ден.
79. Рече:
Господи, дай
ми отсрочка
до Деня,
когато ще
бъдат
възкресени!
80. Рече: Ще си
сред
отсрочените
81. до
определения
Ден.
82. Рече [Иблис]:
Кълна се в
Твоята мощ,
аз непременно
ще ги
изкушавам
всички,
83. освен
Твоите
предани раби
сред тях.
84. Рече [Аллах]:
Истина е,
само истината
казвам
85. непременно
ще напълня
Ада с теб и
всички от
тях, които те
последват.
86. Кажи [о,
Мухаммад]: Не
моля от вас
отплата за това
и не съм от
онези, които
добавят от
себе си.
87. Това е
само
Напомняне за
световете.
88. След време
ще узнаете
вестите в
него.