42. СУРА СЪВЕЩАВАНЕТО

(АШ-ШУРА)

Меканска, с изключение на знамения 23, 24, 25 и 26, които са медински. Съдържа 53 знамения.

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

 

1. Ха. Мим.

2. Айн. Син. Каф.

3. Така Аллах, Всемогъщия, Премъдрия разкрива на теб и на онези преди теб [о, Мухаммад].

4. Негово е всичко на небесата и всичко на земята. Той е Всевишния, Превеликия ­

5. небесата едва не се разцепват отгоре и ангелите прославят с възхвала своя Господ, и молят опрощение за онези, които са на земята. Да! Аллах е Опрощаващия, Милосърдния.

6. А които приемат други покровители вместо Него ­ Аллах ги наблюдава. Ти не си над тях разпоредител.

7. Така разкрихме на теб Коран на арабски, за да предупредиш Майката на градовете [Мека] и онези около нея, и да предупредиш за Деня на сбора, в който няма съмнение. Някои ­ в Рая, други ­ в Пламъците...

8. А ако Аллах бе пожелал, щеше да ги стори една общност. Ала Той въвежда в Своята милост когото пожелае. А угнетителите нямат нито покровител, нито избавител.

9. Нима приемат те други покровители вместо Него? Но Аллах, Той е Покровителя. Той съживява мъртвите. Той за всяко нещо има сила.

10. И за всяко нещо, по което сте в разногласие, отсъждането е на Аллах. Това е Аллах, моят Господ! На Него се уповавам и към Него се обръщам ­

11. Твореца на небесата и на земята. Създаде Той за вас съпруги от самите вас и от добитъка ­ чифтове. Така Той ви множи. Няма подобен Нему. Той е Всечуващия, Всезрящия.

12. Негови са ключовете на небесата и на земята. Той увеличава препитанието за когото пожелае и Той намалява.Той всяко нещо знае.

13. Той предписа за вас в религията онова, което завеща на Нух и онова, което разкрихме на теб [о, Мухаммад], и онова, което завещахме на Ибрахим и на Муса, и на Иса: “Привържете се към религията и не се разединявайте в нея!” За съдружаващите е тежко онова, към което ги зовеш. Аллах избира за Себе Си когото пожелае и напътва онзи, който се обръща към Него.

14. И се разединяваха едва след като при тях идваше знанието ­ от завист помежду им. И ако нямаше предишно Слово от твоя Господ за отсрочване до определено време, щеше да е отсъдено между тях. А онези, на които бе оставено в наследство Писанието подир тях, с подозрение се съмняваха в него.

... подир тях”, т.е. ­  Писанието е оставено в наследство на юдеите и християните.)

15. За това зови и правдив бъди, както бе ти повелено! И не следвай страстите им, а кажи: “Повярвах в Писанията, които Аллах низпосла, и бе ми повелено да отсъждам справедливо между вас. Аллах е нашият Господ и вашият Господ. За нас са нашите дела, за вас ­ вашите дела. Няма [основания за] спор между нас и вас. Аллах всички ни ще събере и към Него е завръщането.”

16. А онези, които спорят за Аллах, след като Му е било откликнато, спорът им е напразен пред техния Господ. Върху тях тегне гняв и за тях има сурово мъчение.

17. Аллах е, Който низпосла Книгата с истината и справедливостта. И откъде да знаеш, може би скоро Часът ще настъпи.

18. Искат да го ускорят онези, които не вярват в него. А вярващите се страхуват от него и знаят, че той ще се сбъдне. Но спорещите за Часа са в дълбока заблуда.

19. Аллах е жалостив към Своите раби. Дава Той препитание на когото пожелае. Той е Всесилния, Всемогъщия.

20. Този, който желае да жъне в отвъдния живот, на него ще увеличим жътвата му, а който желае да жъне в земния живот, ще му дадем от него, ала той не ще има дял в отвъдния.

21. Нима имат съдружници, узаконяващи им в религията онова, което Аллах не им е позволил? И ако не бе словото за отсрочка, щеше да е отсъдено между тях. За угнетителите има болезнено мъчение.

22. Ще видиш угнетителите да се ужасяват от онова, което са придобили, щом то ги сполети. А които вярват и вършат праведни дела, ще бъдат в Градините на Рая. Ще имат каквото пожелаят при своя Господ. Това е великата благодат.

23. С това Аллах благовества Своите раби, които вярват и вършат праведни дела. Кажи [о, Мухаммад]: “Не искам от вас отплата за това, а само любов към ближните.” А който стори добрина, ще му въздадем с по-добро за нея. Аллах е опрощаващ, признателен.

(Наред с изискването за любов към ближните знамението предписва да се възжелава доближаване единствено до Аллах.)

24. Или казват: “Съчинил си е лъжа за Аллах.” Но ако Аллах пожелае, ще запечата сърцето ти и ще премахне Аллах лъжата, и ще утвърди истината със Своите Слова. Той знае съкровеното в сърцата.

(Онези, които не вярват, че Свещеният Коран е низпослан от Всевишния Аллах, смятат, че Пророка не говори истината. Но Аллах разяснява, че на Неговия Пратеник никак не подобава да измисля лъжи и че ако си позволи това, Той ще запечата сърцето му. В действителност на Пророка, мир нему, са низпослани знамения, които изявяват истината и доказват неговия авторитет.)

25. Той е, Който приема покаянието от Своите раби и опрощава лошите дела, и знае какво вършите.

26. И откликва Той на онези, които вярват и вършат праведни дела, и им надбавя от Своята благодат. А за неверниците има сурово мъчение.

27. И ако Аллах дадеше изобилно препитание за всички Свои раби, щяха да престъпват по земята, ала Той го спуска с мяра, както пожелае. За Своите раби Той е сведущ, зрящ.

28. Той е, Който изсипва дъжда, след като се отчаят, и разпростира Своята милост. Той е Покровителя, Всеславния.

29. И от Неговите знамения е сътворяването на небесата и на земята, и на тварите, които там е намножил. Той е способен да ги събере, ако пожелае.

30. Каквато и беда да ви сполети, тя е заради онова, което сами сте извършили. А и много Той извинява.

31. И не можете да Го възпрете на земята. И освен Аллах нямате нито покровител, нито избавител.

32. И от Неговите знамения са носещите се по морето кораби като планини.

33. Ако Той пожелае, спира вятъра и тогава остават неподвижни на повърхността ­ в това има знамения за всеки многотърпелив, признателен ­

34. или ги погубва Той заради онова, което [хората] са придобили. А и много Той извинява.

35. За да знаят онези, които спорят за Нашите знамения, че не ще има за тях избавление.

36. Каквото и да ви се даде, то е от насладата на земния живот. А онова, което е при Аллах, е най-доброто и вечното за онези, които вярват и на своя Господ се уповават,

37. и за онези, които отбягват големите грехове и скверностите, и дори да се гневят, прощават;

38. и за онези, които откликват на своя Господ и отслужват молитвата, и по делата се съвещават помежду си, и от онова, което им дарихме за препитание, раздават;

(Това знамение доказва, че ислямската форма на управление се гради върху решенията на съвет, избиран сред мюсюлманите.)

39. и които, ако ги сполети насилие, се бранят.

40. Възмездието за злина е злина като нея. А който извинява и се помирява, неговата награда е при Аллах. Не обича Той угнетителите.

41. А който се брани, след като го угнетят, за такива няма вина.

42. Вина имат само онези, които угнетяват хората и престъпват по земята без право. За тях има болезнено мъчение.

43. А който търпи и прощава, това е от значимите дела.

44. А когото Аллах остави в заблуда, той няма покровител след това. И ще видиш угнетителите, когато съзрат мъчението, да казват: “Няма ли път за връщане [към земята]?”

45. И когато бъдат докарани [пред Огъня], ще ги видиш смирени от унижението, гледащи скришом. А вярващите ще рекат: “Губещите са онези, които погубиха себе си и семействата си в Деня на възкресението.” Да! Угнетителите ще са в постоянно мъчение.

46. Те нямат покровители, които да ги бранят, освен Аллах. А когото Аллах оставя в заблуда, няма за него спасение.

47. Откликвайте на вашия Господ, преди да е дошъл Денят, който Аллах не ще върне назад! Не ще има за вас убежище в този Ден и не ще отречете [вашите грехове].

48. А ако се отвърнат ­ Ние не сме те изпратили за техен пазител. Твой дълг е само посланието. И щом дадем на човек да вкуси милост от Нас, той ликува с нея. А сполети ли ги злина заради онова, което сами са направили, тогава човекът става неблагодарник.

49. На Аллах принадлежи владението на небесата и на земята. Сътворява Той каквото пожелае ­ дарява момичета на когото пожелае и дарява момчета на когото пожелае,

50. или дарява момчета и момичета. И сторва безплоден когото пожелае. Той е всезнаещ, всемогъщ.

51. С хората Аллах говори само чрез откровение или зад преграда, или като изпрати пратеник и му разкрива по Своя воля каквото пожелае. Той е всевишен, премъдър.

(Божественото откровение може да се предаде чрез низпославане насън или чрез влагане в сърцето, както и посредством слова, изречени от Всевишния Аллах, без Той да се показва (така е постъпил с пророка Муса, мир нему). Джибрил е онзи, когото Аллах изпраща със Своето откровение.)

52. Така и на теб [о, Мухаммад] разкрихме дух с Нашата повеля. А преди ти не знаеше нито какво е Книгата, нито вярата. Ала Ние го сторихме светлина, с която напътваме когото пожелаем от Нашите раби. Ти насочваш към правия път ­

53. пътя на Аллах, Комуто принадлежи всичко на небесата и всичко на земята. Да! При Аллах се връщат делата.