44. СУРА ДИМЪТ

(АД-ДУХАН)

Меканска, с изключение на знамение 15. Съдържа 59 знамения.

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

1. Ха. Мим.

2. Кълна се в ясната Книга.

3. Низпослахме я Ние в благословена нощ. Ние предупреждаваме.

(“благословена нощ” Нощта на могъществото. Вж. 97: 1)

4. През нея се решава всяко мъдро дело

5. по заповед от Нас. Ние пращаме [пратениците]

6. милост от твоя Господ. Той е Всечуващия, Всезнаещия

7. Господът на небесата и на земята, и на всичко между тях, ако сте убедени.

8. Няма друг Бог освен Него. Той съживява и Той умъртвява вашият Господ и Господът на древните ви предци.

9. Но те в съмнение се забавляват.

10. Изчакай Деня, в който небето ще донесе явен дим!

11. Той ще обгърне хората. “Това е болезнено мъчение.”

12. [Неверниците ще кажат:] “Господи наш, премахни от Нас мъчението! Ние вече вярваме.”

(За този дим са изказани две основни тълкувания:1) димът означава суша и недоимък. Арабските земи познават бедността и дори съплеменниците на Пророка се допитвали до него как да я преодолеят; 2)този дим е едно от знаменията, които вещаят Часа на Съдния ден. Той ще забули небето. По думите на Пророка, мир нему, едно от предзнаменованията на Часа е и дим, който ще обхване пространството между изтока и запада.)

13. Как ще са се поучили, когато при тях дойде явен Пратеник,

14. а те се отметнаха от него и рекоха: “Той е подучен, луд.”

15. Ние ще отмахнем за малко мъчението, но пак ще се върнете.

(Когато неверниците видят дима, обхванал всичко наоколо преди настъпването на Часа, те ще потърсят помощта на Аллах. За кратко време Всевишният Аллах ще премахне дима и тогава те пак ще се върнат към неверието.)

16. В този Ден най-силно ще ги сграбчим. Ние отмъщаваме.

17. Преди тях изпитахме народа на Фараона, когато при тях дойде достоен пратеник:

18. “Предайте на мен рабите на Аллах! Аз съм ваш доверен пратеник.”

(Вж. 20: 47)

19. И не се възгордявайте пред Аллах! Донесох ви явен довод.

20. И опазил ме моят Господ и вашият Господ, да не ме пребиете с камъни!

21. А ако не ми вярвате, оставете ме!”

22. И позова той своя Господ: “Тези хора са престъпници.”

23. [Аллах каза:] “Върви с Моите раби нощем! Вас ще ви преследват.

24. И остави морето разцепено! Те са войници, които ще бъдат издавени.”

(Муса ударил с жезъла си по морето, водата се разполовила и народът му спокойно преминал на отсрещния бряг, а Фараонът и неговата войска, които го преследвали, се издавили.)

25. Колко градини и извори оставиха те,

26. и ниви, и прекрасни места,

27. и блаженство, на което се наслаждаваха!

28. И така оставихме това в наследство на друг народ.

(Оставено е в наследство на синовете на Исраил.)

29. И не ги оплака нито небето, нито земята. И не им бе дадена отсрочка.

30. И спасихме синовете на Исраил от унизителното мъчение,

31. от Фараона. Той бе горделивец от престъпващите.

32. И ги избрахме знаейки да превъзхождат те народите [по тяхно време].

33. И им дадохме от знаменията онова, в което имаше явно изпитание.

(Те били удостоени с блага като разполовяването на морето, сянката от облака, манната, която им дала сили, пъдпъдъците за препитание и т.н.)

34. Те [- неверниците] казват:

35. “Смъртта е само веднъж. И не ще бъдем възкресени.

36. Доведете нашите предци, ако говорите истината!”

37. Те ли са по-добри, или народът на Туббаа и онези преди тях? Погубихме ги, защото бяха престъпници.

(“Туббаа” се наричали владетелите на древен Йемен. Както разяснява самият Пророк, този владетел притежавал добродетели, ала народът му се отклонил от правия път. Взнамението се напомня, че в сравнение с Туббаа племето Курайш е по-слабо по мощ и численост.)

38. И не сътворихме напразно небесата и земята, и всичко между тях.

39. Сътворихме ги само с мъдрост. Ала повечето от тях не знаят.

40. Денят на разделението е срокът за всички тях.

41. Денят, в който близък не ще избави близък с нищо. И не ще им се помогне,

42. освен когото Аллах пощади. Той е Всемогъщия, Милосърдния.

43. Дървото Зокум

44. е храната на всеки грешник.

45. Подобно разтопен метал тя ще кипи в стомасите,

46. сякаш кипи вряща вода.

47. “Вземете го и го замъкнете в средата на Ада!

48. После излейте върху главата му от мъчението на врящата вода:

49. “Вкуси! Нали ти бе могъщият, знатният.”

50. Това е, в което се съмнявахте.

51. Богобоязливите ще са на сигурно място

52. сред градини и извори,

53. ще са облечени в коприна и брокат, един срещу друг.

54. Така! И ще им дадем за съпруги красавици с големи очи.

55. Ще пожелават там всякъкъв плод в сигурност.

56. Не ще са вкусили там друга освен първата смърт [в земния им живот]. Ще ги опази Той от мъчението на Ада

57. благодат от твоя Господ. Това е великото спасение.

58. Сторихме го [Корана] лесен на твоя език, за да се поучат.

59. И чакай! Те също очакват.