48. СУРА ПОБЕДАТА

(АЛ-ФАТХ)

Мединска. Низпослана е по пътя при напускането на долината ал-Худайбия. Съдържа 29 знамения.

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

1. Ние ти дарихме [о, Мухаммад] явна победа,

2. за да опрости Аллах твоите предишни грехове, и следващите, и за да довърши Той Своята благодат към теб, и за да те насочи по правия път,

3. и за да те подкрепи Аллах с могъща подкрепа.

(Божествената благодат, с която Пророка, мир нему, е удостоен завинаги далеч от всеки грях, се проявила при завладяването на Мека и ат-Таиф, разпространението на неговата слава навред по земята, помощта от Всевишния Аллах и победите, преклонението на упорстващите неверници. Наистина Мухаммад е Божият любимец. Той е разкрил истината за предходните законодателства, удостоен е с въздигане до най-недостъпните висини, станал е Пророк на хора и джинове, за него и неговата общност е дадено позволение да използват придобитото във война. Той ще бъде застъпник за вярващите в Съдния ден. Впризива към молитва и на много места в Свещения Коран Мухаммад се споменава наред с Всевишния Аллах, неговото име се включва в свидетелството, което декларира съществуването на единия Бог и това е най-големият дар от Аллах.)

4. Той е, Който низпосла спокойствие в сърцата на вярващите, за да подсили тяхната вяра. На Аллах принадлежат войнствата и на небесата, и на земята. Аллах е всезнаещ, премъдър

5. и за да въведе вярващите мъже и жени в Градините, сред които реки текат там ще пребивават вечно, и да ги избави от лошите им постъпки. Това е велико спасение при Аллах.

6. И за да накаже лицемерните мъже и жени, и съдружаващите мъже и жени, които допускат за Аллах лоша догадка. Над тях да е лошата превратност! Аллах им се разгневи и ги прокле, и приготви за тях Ада. Колко лоша участ е той!

7. На Аллах принадлежат войнствата и на небесата, и на земята. Аллах е всемогъщ, премъдър.

8. Изпратихме те Ние [о, Мухаммад] за свидетел и благовестител, и предупредител,

9. за да вярвате в Аллах и в Неговия Пратеник, и да Го прославяте, и да Го почитате, и да Го възхвалявате сутрин и вечер.

10. Онези, които заявяват вярност към теб [о, Мухаммад], те заявяват вярност към Аллах. Ръката на Аллах е върху ръцете им. А който наруши, само в свой ущърб нарушава. А който изпълнява обета си пред Аллах, Той ще му дари огромна награда.

(През шестата година от Хиджра Пророка, мир нему, се отправил заедно с 1400 мюсюлмани на поклонение хадж в Мека. Обаче курайшите не желаели да ги допуснат в града и преградили пътя към него, но мюсюлманите успели да се доберат до долината Худайбия. Пророка имал миролюбиви намерения, не желаел сражения, затова изпратил при курайшите достойния Осман.Той не се завърнал в очаквания срок и под едно дърво Пророка получил от сподвижниците си обет, че ще воюват до последната капка кръв и ще останат верни на делото до смърт, ако техният посланик бъде убит. Според обичая те дали обет, като поставили ръка върху ръката на Пророка. Но достойният Осман се завърнал и между курайши и мюсюлмани бил сключен договор за десет години. Горното знамение споменава обета за вярност.)

11. Останалите [по домовете си лицемери] бедуини ще ти рекат: “Задържаха ни нашите имоти и семейства, затова моли за нас опрощение!” Изричат с езиците си онова, което не е в сърцата им. Кажи: “Кой ще попречи с нещо на Аллах, ако Той пожелае да ви засегне с беда или пожелае благо за вас?” Да, сведущ е Аллах за вашите дела.

12. Но вие мислехте, че Пратеника и вярващите никога не ще се върнат при своите семейства. И бе разкрасено това в сърцата ви. И допуснахте лоша догадка. И станахте погубени хора.

13. А за онези, които не вярват в Аллах и в Неговия Пратеник Ние сме приготвили за неверниците пламъци.

14. На Аллах принадлежи владението на небесата и на земята. Опрощава Той комуто пожелае и наказва Той когото пожелае. Аллах е опрощаващ, милосърден.

15. Останалите [по домовете си] ще рекат, когато се отправите [на война] към богатства, за да ги вземете: “Позволете ни да ви последваме!” Искат да променят Словото на Аллах. Кажи: “Не ще ни последвате. Така рече Аллах от по-рано.” Ще кажат: “Не, вие ни завиждате.” Ала те малко проумяват.

16. Кажи на останалите [по домовете си] бедуини: “Ще бъдете призовани срещу хора с огромна сила. Или ще се сражавате с тях, или ще се покорят. Аллах ще ви дари хубава награда, ако се подчините. А ако се отметнете, както се отметнахте преди, ще ви накаже Той с болезнено мъчение.”

17. За слепеца не е грях, нито за куция е грях, нито за болния е грях, [ако не излязат на сражение]. А който се подчинява на Аллах и на Неговия Пратеник, ще го въведе Той в Градините, сред които реки текат. А който се отметне, ще го накаже Той с болезнено мъчение.

18. Аллах бе доволен от вярващите, когато ти заявиха вярност под дървото [о, Мухаммад]. И узна Той какво имат в сърцата си. И спусна Той спокойствие над тях. И им въздаде близка победа.

(Близката победа е превземането на Хайбар от мюсюлманската войска.)

19. И много богатства ще вземат. Аллах е всемогъщ, премъдър.

(Скоро мюсюлманите получили много блага и придобивки от битките.)

20. Аллах ви обеща да вземете [във война] много богатства и ускори това за вас. И възпря от вас ръцете на хората, за да бъде то знак за вярващите и да ви насочи по правия път.

(При Хайбар мюсюлманите извоювали първата от многобройните победи, обещани им от Всевишния Аллах, Който предотвратил и нападенията на враждебно настроените племена Асад и Гатафан съюзници на жителите на Хайбар. С мира при Худайбия се слага край на меканската агресия.)

21. А други [победи], които не бяха по силите ви, Аллах потули. Аллах за всяко нещо има сила.

22. А ако неверниците бяха се сражавали с вас, щяха да ви обърнат гръб. И нямаше да намерят нито покровител, нито избавител

23. такъв бе обичаят на Аллах и преди. И ти не ще откриеш промяна в обичая на Аллах.

24. Той е, Който възпря край Мека техните ръце от вас и вашите ръце от тях, след като ви отреди да ги победите. Аллах е зрящ за вашите дела.

(Чрез споразумението при Худайбия Всевишният Аллах дарил на мюсюлманите Мека. Осемдесет пленени при мюсюлманската обсада бойци от вражеската армия били отведени при Пророка и освободени от него. Този акт станал причина враговете да поискат мир.)

25. Те са онези, които не повярваха и ви възпряха от Свещената джамия, и задържаха жертвените животни, да не стигнат местоназначението си. И ако нямаше вярващи мъже и жени, които не познавахте, и да ги прегазите, без да знаете, и така да ви сполети грях... Аллах въвежда в Своето милосърдие когото пожелае. Ако бяха разделени [едни от други], щяхме да накажем неверниците от тях с болезнено мъчение.

(Курайшите не допуснали мюсюлманите да влязат в Мека, като им попречили да извършат поклонение в храма Кааба и да направят ритуалните жертвоприношения. Всевишният Аллах не позволил на Своите раби да отвърнат на предизвикателството, защото в Мека се намирали немалко вярващи, които все още не можели открито да заявят своята вяра. Завземането на града било отложено, защото вярващите живеели редом с курайшите-неверници.)

26. Когато неверниците сложиха в сърцата си яростта яростта на невежеството, Аллах спусна спокойствието Си над Своя Пратеник и над вярващите, и ги обвърза със словото на богобоязънта. И бяха най-достойни те за него, и го заслужаваха. Аллах всяко нещо знае.

(Придържането към богобоязънта успокоило духовете, когато меканци и мюсюлмани подписвали споразумението при Худайбия. Пророка, мир нему, казал на достойния Али: “Пиши: “Това е споразумение, сключено между Пратеника на Аллах и народа на Мека.” Представителите на Курайш казали: “Ако знаехме, че ти си пратеник на Аллах, не бихме ви попречили да влезете в Кааба. Пишете така: “Това е споразумение между Мухаммад, сина на Абдуллах, и народа на Мека.” Пророка наредил така да напишат и различията били загладени.)

27. Аллах превърна съновидението на Своя Пратеник в истина. “Ще влезете в Свещената джамия, ако Аллах е пожелал, в безопасност, с бръснати глави или подстригани, без да се страхувате.” И знае Той, каквото вие не знаете. И освен това ви отреди близка победа.

28. Той е, Който изпрати Своя Пратеник с напътствието и с правата религия, за да я въздигне над всички религии. Достатъчен е Аллах за свидетел.

29. Мухаммад е Пратеника на Аллах. А онези, които са заедно с него, са строги към неверниците, милостиви помежду си. Виждаш ги да се покланят и да свеждат чела до земята в суджуд. Търсят щедрост от Аллах и благоволение. Техният белег е по лицата им от следите на поклоните. Такова е описанието им и в Тората, и в Евангелието като посев, който подава кълн и го укрепва, и той наедрява, и се възправя върху стеблото си за радост на сеячите за да гневи Той чрез това неверниците. Аллах обеща на онези, които вярват и вършат праведни дела, опрощение и велика награда.