59. СУРА ИЗСЕЛВАНЕТО

(АЛ-ХАШР)

Мединска. Съдържа 24 знамения.

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

1. Всичко на небесата и всичко на земята прославя Аллах. Той е Всемогъщия, Премъдрия.

2. Той е, Който прогони от домовете им при първото изселване неверниците сред хората на Писанието. Вие не мислехте, че ще излязат, а те мислеха, че крепостите им ще ги защитят от Аллах. Но повелята на Аллах дойде при тях оттам, откъдето не очакваха, и всели в сърцата им ужас, та разрушиха своите домове със собствените си ръце и с ръцете на вярващите. Поучете се, о, зрящи хора!

(Когато Пратеника на Аллах пристигнал в ал-Медина, той сключил с юдеите договор за неутралитет. След победата на мюсюлманите в битката при Бадр юдеите казали: “Това е Пророка, комуто в Петокнижието е обещана победата.” Ала след битката при Ухуд те напълно променили своето отношение и нарушили споразумението. Юдейският водач Кааб ибн ал-Ашраф отишъл в Мека, съпровождан от конници, и сключил с Абу Суфян съюз срещу мюсюлманите. Вотговор на това Пророка наредил на млечния брат на Кааб да го убие в дома му. После Пратеника на Аллах обсадил с отред войници жилищата на юдейското племе ан-Надир и не вдигнал обсадата, докато не приели неговото условие да се изселят. Повечето отишли в Дамаск, Йерихон, Азраат, Хира, а някои родове се насочили към Хайбар. Това е поводът за низпославането на началните шест знамения от сурата.)

3. И ако Аллах не им бе предписал отпращане, щеше да ги мъчи в земния живот, а в отвъдния за тях е мъчението на Огъня.

4. Това е, защото се противяха на Аллах и на Неговия Пратеник. А за който се противи на Аллах Аллах е строг в наказанието.

5. Каквато и палма да отсечете или да я оставите изправена върху корените є, то е с позволението на Аллах и за да опозори Той нечестивците.

6. За онова, което Аллах дари от тях на Своя Пратеник вие не препускахте нито на коне, нито на камили. Но Аллах овластява Своите пратеници над когото пожелае. Аллах за всяко нещо има сила.

(Придобивките от похода срещу племето ан-Надир Пророка разпределил сред преселниците по своя преценка, като направил дар и на трима медински бедняци.)

7. Онова, което Аллах е дарил на Своя Пратеник от жителите на селищата, принадлежи на Аллах и на Пратеника, и на роднините [му], и на сираците, и нуждаещите се, и пътниците [в нужда], за да не бъде в обращение сред богатите измежду вас. И каквото Пратеника ви даде, вземете го! А каквото ви забрани, оставете го! И бойте се от Аллах! Аллах е строг в наказанието.

8. [Част от това е] за бедняците-преселници, които бяха прогонени от своите домове и имоти, търсейки обилие и благоволение от Аллах, и помагайки на Аллах и на Неговия Пратеник... Те са искрените.

9. Настанилите се в дома [на преселението Медина] и [приели] вярата преди онези, които се преселиха там, ги обичат и не усещат в сърцата си завист за онова, което им бе дарено. Предпочитат ги пред себе си, дори ако те самите са в нужда. А които се опазят от скъперничеството на душите си те са сполучилите.

10. А които дойдоха след тях, казват: “Господи наш, опрости нас и братята ни, които ни изпревариха във вярата, и не влагай в сърцата ни омраза към онези, които повярваха! Господи наш, Ти си състрадателен, милосърден.”

(Последвалите преселниците и помагачите са всички вярващи, приели вярата след тях до Деня на възкресението. Тук се споменава с почит достойното обкръжение на Пророка, мир нему, което е предпазено от злословия и ненавист.)

11. Не виждаш ли как лицемерите казват на своите братя сред хората на Писанието, които не повярваха: “Ако бъдете прогонени, ще излезем заедно с вас и не ще се подчиним заради вас никога на никого, и ако бъдете нападнати, ще ви подкрепим.” Аллах е свидетел, че наистина са лъжци.

(Това знамение съобщава за отношенията на Абдуллах ибн Убай, водача на лицемерите, и юдейското племе ан-Надир, и за помощта, която той им обещал. Знамението е свидетелство за красноречието и лаконичността на Свещения Коран.)

12. Ако бъдат прогонени, те не ще излязат заедно с тях и ако бъдат нападнати, не ще ги подкрепят. А ако ги подкрепят, ще обърнат гръб в бягство. После не ще им се помогне.

13. В сърцата им вие сте по-страшни от Аллах. Това е, защото са хора, които не схващат.

14. И не ще се сражават с вас вкупом, освен ако са в укрепени селища или зад стени. Враждебността помежду им е силна. Смяташ ги, че са вкупом, ала сърцата им са разединени. Това е, защото са хора, които не проумяват.

(Когато юдеите и лицемерите воювали срещу Аллах и Неговия Пратеник, мир нему, сърцата им обземал страх. Те вървели по грешен път във вярата и целите им си противоречали, поради което не можели да стигнат до обединени действия. Фактът, че не са в състояние да встъпят открито във война, говори за тяхната слабост и нерешителност.)

15. Подобно на онези, които бяха преди тях неотдавна, те вкусиха пагубността на своето дело и за тях има болезнено мъчение,

16. подобно на сатаната, който казва на човека: “Отхвърли вярата!” А щом стане неверник, казва: “Непричастен съм към теб. Страхувам се от Аллах, Господа на световете.”

17. Последствието и за двамата е, че ще пребъдат в Огъня, там ще пребивават вечно. Такова е възмездието за угнетителите.

18. О, вярващи, бойте се от Аллах! И всеки да види какво е приготвил за Утре! И бойте се от Аллах! Сведущ е Аллах за вашите дела.

(Под “Утре” се има предвид Денят на възкресението, защото според Аллах земният живот е само като единствен ден. Повелята “Бойте се от Аллах!” се повтаря в знамението, за да се подчертае необходимостта от послушание пред повелите на Всевишния Аллах.)

19. И не бъдете като онези, които забравиха Аллах Той ги накара да забравят себе си! Те са нечестивците.

20. Не са равни обитателите на Огъня и обитателите на Рая. Обитателите на Рая са спасените.

21. Ако бяхме низпослали този Коран върху планина, щеше да я видиш смирена, разцепена от страх пред Аллах. Тези примери ги даваме на хората, за да размислят.

22. Той е Аллах, няма друг Бог освен Него Знаещия и неведомото, и явното. Той е Всемилостивия, Милосърдния.

(Аллах знае всичко за земното и отвъдното, всичко съществуващо и несъществуващо. Неговите Имена “Всемилостивия” (“Ар-Рахман”) и “Милосърдния” (“Ар-Рахим”) имат общ корен, който означава “милост”. “Всемилостив” означава, че милостта на Бога се разпростира върху всички създания, а “Милосърден” - че в Деня на възкресението тя ще се ограничи единствено върху вярващите.)

23. Той е Аллах, няма друг Бог освен Него Владетеля, Пресветия, Съвършения, Утвърждаващия, Наблюдаващия, Всемогъщия, Подчиняващия, Превъзходния! Пречист е Аллах от онова, с което Го съдружават!

24. Той е Аллах Сътворителя, Изкусния, Ваятеля! Негови са Най-прекрасните имена. Прославя Го всичко на небесата и на земята. Той е Всемогъщия, Премъдрия.