66. СУРА ВЪЗБРАНАТА

(АТ-ТАХРИМ)

Мединска. Съдържа 12 знамения.

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

1. О, Пророче, защо си възбраняваш онова, което Аллах ти е разрешил, стремейки се да угодиш на своите съпруги. Но Аллах е опрощаващ, милосърден.

(За низпославането на това знамение има конкретен повод. Пророка, мир нему,пил шербет от мед в дома на една от съпругите си Зайнаб и се забавил по-дълго при нея. Обхванати от ревност, другите му две съпруги Аиша и Хафса се наговорили и когато Пророка, мир нему, отишъл при тях, му казали, че от него се носи дъх на цветен прашец. Той отговорил, че не е докосвал цветен прашец, а те му рекли: “Това тогава е от пчелите.”.)

2. Аллах вече наложи изкупление при отмятане от вашите клетви. Аллах е вашият Покровител. Той е Всезнаещия, Премъдрия.

3. Пророка тайно довери на една от своите съпруги новина. А когато тя я съобщи [на Аиша] и Аллах му разкри това, той сподели [с нея] част и избягна друга. И щом є го съобщи, тя рече: “Кой ти го съобщи?” Рече: “Съобщи ми го Всезнаещия, Сведущия.”

(Тайната, която Пророка, мир нему, съобщил на Хафса е, че се заклел да не вкусва повече меден шербет, или че след като той напусне земния живот, отредено е халиф да стане първо Абу Бакр, а после Омар. Когато достойната Хафса разкрила тази тайна на достойната Аиша, Пророка научил за постъпката є чрез низпосланото му откровение и се състоял споменатият разговор.)

4. И двете се покайте пред Аллах, защото сърцата ви са се подвели. Но ако си помагате срещу него, то Аллах е неговият Покровител, и Джибрил, и праведните вярващи, и ангелите освен това са [му] помощници.

(Знамението е отправено към достойните Аиша и Хафса да доставят радост на Пророка, мир нему, да се въздържат от ревност, да пазят поверените им тайни и да избягват крайни постъпки. Той не се е развел с нито една от своите съпруги, което само по себе си е красноречив факт.)

5. Ако той се разведе с вас, неговият Господ може да му дари в замяна съпруги, по-добри от вас, отдадени на Аллах, вярващи, покорни, разкайващи се, служещи [на Аллах], говеещи, омъжвани преди и девици.

(“говеещи” се разбира и като “преселнички [по пътя на Аллах]”.)

6. О, вярващи, пазете себе си и вашите семейства от Огъня, горивото на който са хората и камъните! Пазят го строги и сурови ангели, които не се противят на Аллах в Неговата повеля към тях и вършат, каквото им се повели.

7. О, неверници, не се оправдавайте Днес! Ще ви се въздаде само за онова, което сте вършили.

8. О, вярващи, покайте се пред Аллах с искрено покаяние и вашият Господ ще отмахне от вас прегрешенията, и ще ви въздаде в Градините, сред които реки текат в Деня, в който Аллах не ще посрами Пророка и вярващите заедно с него. Светлината им ще се устремява пред тях и в десниците им [отвсякъде]. Ще казват: “Господи, придай ни още светлина и ни опрости! Ти над всяко нещо имаш сила.”

9. О, Пророче, бори се с неверниците и лицемерите, и бъди твърд с тях! Мястото им е Адът. И колко лоша е тази участ!

10. Даде Аллах пример на неверниците с жената на Нух и жената на Лут. Те бяха омъжени за двама Наши праведни раби, но им измениха [във вярата] и с нищо не ги избавиха от Аллах [мъжете им], и бе речено: “Влезте в Огъня с влизащите!”

11. И даде Аллах пример на вярващите с жената на Фараона, която рече: “Господи мой, построй ми при Теб дом в Градината и спаси ме от Фараона и от неговите дела, и спаси ме от хората-угнетители!”

12. И с Мариам, дъщерята на Имран, която пазеше целомъдрието си, и вдъхнахме в нея от Своя дух. И повярва тя в Словата на своя Господ, и в Неговите писания, и бе от набожните.

(В знаменията става дума за съпругата на пророка Нух, която заявявала на всеослушание, че е луд, и за съпругата на пророка Лут, която известявала скверните люде за гостите на мъжа си (нощем палела огън, а денем пускала дим). И двете ги сполетяло наказанието, което заслужили. Съпругата на Фараона Асия повярвала на пророка Муса, затова мъжът є завързал ръцете и краката є за четири кола, сложил на гърдите є огромен камък и я оставил под жаркото слънце. Тя починала от изтезанията, като произнасяла споменатия зов.)