19. СУРА МАРИАМ

(МАРИАМ)

Меканска, с изключение на знамения 58 и 71, които са медински. Съдържа 98 знамения.

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

1. Каф. Ха. Йа. Айн. Сад.

2. [Това е] споменаване за милостта на твоя Господ към Неговия раб Закария.

(Закария е един от пророците, изпратен от Всевишния Аллах при рода на Исраил.)

3. Когато призова той своя Господ с таен зов,

4. рече: “Господи мой, отслабнаха костите ми и пламнаха бели коси по главата, и никога не останах без отговор в своя зов към Теб, Господи.

5. И се опасявам от роднините след мен, а жена ми е бездетна. Дари ме с приемник от Теб,

6. който да ме наследи и да наследи рода на Якуб! И го стори богоугоден, Господи!”

7. “О, Закария, благовестваме те Ние за момче. Името му е Яхя. Не сме сторвали негов съименник преди.”

8. Рече: “Господи мой, как ще имам момче, когато жена ми е бездетна, пък аз вече грохнах от старост?”

9. Рече [ангелът]: “Тъй каза твоят Господ: “Това за Мен е лесно. Сътворих те Аз преди, а ти бе нищо.”

10. Рече: “Господи, дай ми знак!” Рече: “Знакът за теб е три нощи да не говориш с хората, без [да имаш] недостатък.”

11. И излезе при своя народ от светилището, и посочи към тях да възславят Аллах и в зори, и вечер.

12. “О, Яхя, твърдо се придържай към Писанието!” И дадохме му Ние мъдростта още като дете,

13. и състрадание от Нас, и чистота. И бе богобоязлив,

14. и нежен с родителите си. И не бе насилник, непокорник.

15. Мир нему в деня, когато бе роден и в деня, когато ще умре, и в Деня, когато ще бъде възкресен!

16. И спомени [о, Мухаммад] в Книгата Мариам, когато се уедини от своето семейство на едно място на изток.

(Вж. сура 3 след знамение 35.)

17. И се прикри от тях със завеса. И пратихме при нея Нашия Дух, който є се представи като съвършен човек.

(Духът е Джибрил.)

18. Рече тя: “Всемилостивия да ме опази от теб! Ако си богобоязлив...”

19. Рече [Джибрил]: “Аз съм само пратеник на твоя Господ, за да те даря с пречисто момче.”

20. Рече: “Как ще имам момче, щом не ме е докосвал мъж и не съм блудница?”

21. Рече [ангелът]: “Тъй каза твоят Господ: “Това за Мен е лесно. И за да го сторим знамение за хората, и милост от Нас. Това е предрешено дело.”

22. И зачена го тя, и се уедини с него в отдалечено място.

23. И родилните болки я доведоха при ствола на палмата. Рече: “О, да бях умряла преди това и да бях напълно забравена!”

24. И бе призована изпод нея: “Да не тъжиш! Твоят Господ стори под теб ручей.

(Едни от тълкувателите смятат, че Мариам била призована от току-що родения Иса, а други са на мнение, че гласът бил на ангела.)

25. И разклати към себе си ствола на палмата, за да се посипят свежи зрели фурми!

26. И яж, и пий, и се радвай! И ако видиш някого от хората, направи знак: “Дадох на Всемилостивия обет да се въздържам, затова днес с никого не ще говоря.”

27. И отиде с него при своя народ, носейки го. Рекоха: “О, Мариам, ти стори нещо осъдително.

28. О, сестро на Харун, баща ти не беше лош човек и майка ти не беше блудница.”

(“О, сестро на Харун” тя прилича на Харун по праведност и сякаш е негова сестра. Споменатият Харун не е братът на Муса, а друг благочестив мъж.)

29. И посочи тя към него. Рекоха: “Как ще беседваме с дете в люлка?”

30. Рече то: “Раб съм на Аллах. Даде ми Той Писанието и ме стори пророк.

31. И ме стори благословен, където и да се намирам, и ми повели да отслужвам молитвата, и да давам милостинята закат, докато съм жив.

32. И да бъда нежен към своята майка. И не ме стори Той горделив, непокорен.

33. И мир на мен в деня, в който съм роден, и в деня, когато ще умра, и в Деня, когато ще бъда възкресен!”

34. Това е Иса, синът на Мариам словото на истината, в която се съмняват.

35. Не подобава на Аллах да се сдобива със син. Пречист е Той! Щом реши нещо, Той само му казва: “Бъди!” И то става.

36. [И добави Иса:] “Аллах е моят Господ и вашият Господ. Служете Нему! Това е правият път.”

37. Но изпаднаха в разногласие групите помежду си. Горко на онези, които не вярват, от зрелище във великия Ден!

(Тълкувателите посочват, че групите, изпаднали в разногласие, са юдеите и християните, или християнските секти, и че те са се противопоставяли едни на други, защото някои от тях наричали пророка Иса “син Божи”, други “самия Бог”, трети “един от Троицата”, а някои “раб Божи и пророк”.)

38. Как ще чуват и виждат в Деня, когато дойдат при Нас! Ала угнетителите днес са в явна заблуда.

39. И предупреди ги ти [о, Мухаммад] за Деня на горестта, когато ще бъде отсъдено делото, но те нехаят и не вярват!

40. Ние ще наследим земята и всички, които са по нея, и при Нас ще бъдат върнати.

41. И спомени в Книгата Ибрахим. Той бе всеправдив, пророк.

42. Когато каза на баща си: “О, татко мой, защо служиш на онова, което нито чува, нито вижда, и не може да те избави от нищо?

43. О, татко мой, на мен наистина ми се яви от знанието онова, което не дойде при теб. Последвай ме, и аз ще те изведа на правия път!

44. О, татко мой, не служи на сатаната! Сатаната е непокорен пред Всемилостивия.

45. О, татко мой, страхувам се да не те засегне мъчение от Всемилостивия и да не станеш приближен на сатаната.”

46. Рече [бащата]: “Нима се отвръщаш от моите богове, о, Ибрахим? Ако не престанеш, ще те пребия с камъни. И ме напусни завинаги!”

47. Рече: “Мир на теб! Ще моля да те опрости моят Господ. Към мен Той е благосклонен.

48. Оттеглям се от вас и от онова, което зовете вместо Аллах. Аз ще зова своя Господ. Няма да се разочаровам, зовейки своя Господ.”

49. И щом се оттегли от тях и от онова, на което служат вместо на Аллах, Ние го дарихме с Исхак и Якуб, и всеки от тях сторихме пророк.

50. И им дарихме милост от Нас, и им отредихме голяма прослава.

51. И спомени в Книгата Муса! Той бе избраник и бе пратеник-пророк.

(Пратениците са изпратени от Всевишния Аллах с писание, а пророците - да наставляват хората, но без писание.)

52. И призовахме го Ние от дясната страна на Планината, и го приближихме за тайна беседа.

53. И му дарихме от Своята милост брат му Харун да стане пророк.

54. И спомени в Книгата Исмаил! Той бе верен в обещанието и бе пратеник-пророк.

55. И повеляваше той на своя народ да отслужва молитвата и да дава милостинята закат, и получи благоволение при своя Господ.

56. И спомени в Книгата Идрис! Той бе всеправдив, пророк.

57. И го въздигнахме Ние на извисено място.

58. Те са от онези пророци, които Аллах дари със Своята благодат, от потомството на Адам и от онези, които пренесохме заедно с Нух, и от потомството на Ибрахим и Исраил, и от онези, които напътихме и избрахме. Когато им бъдат четени знаменията на Всемилостивия, те свеждат чела до земята в суджуд, плачейки.

59. Но ги последваха поколения, които изоставиха молитвата и последваха страстите. Тях ще ги постигне изтребление,

(Употребената тук дума “поколения” (халф) се схваща предимно в негативен смисъл “скверни поколения”. Наред с нея съществува и позитивен вариант на думата “добри поколения”(халаф).)

60. освен онези, които се покаят и вярват, и вършат праведни дела. Те ще влязат в Рая и с нищо не ще бъдат угнетени,

61. в Градините на Адн, които Всемилостивия обеща на Своите раби от неведомото. Неговото обещание винаги се изпълнява.

62. Не слушат там празнословия, а само “Мир!”, и имат там препитание и сутрин, и вечер.

63. Това е Раят, който оставяме в наследство на всеки от Нашите богобоязливи раби.

(Пратеника на Аллах, мир нему, поискал Джибрил да го посещава по-често. По този повод е низпослано следващото знамение.)

64. [Каза Джибрил:] “Слизаме ние само по повелята на твоя Господ. Негово е всичко пред нас и зад нас, и всичко по средата на това. Твоят Господ никога не забравя

65. Господът на небесата и на земята, и на всичко между тях. На Него служи и търпелив бъди в служенето на Него! Нима знаеш подобен Нему?”

66. И казва човекът: “Дали като умра, наистина ще бъда съживен?”

67. А нима човекът не помни, че Ние го сътворихме и преди, когато бе нищо?

68. Кълна се в твоя Господ, Ние ще съберем и тях, и сатаните, после ще ги наредим на колене около Ада.

69. После ще извадим от всяка общност най-непокорните пред Всемилостивия.

70. Най-добре Ние знаем кои заслужават да горят там.

71. И всеки от вас ще мине през Ада. Това е окончателна присъда от твоя Господ.

(Всички ще минат през Ада, т.е. ще минат по моста Сират, който се намира над Ада и грешниците, натежали от бремето на своите товари, ще изпаднат в Огъня.)

72. После Ние ще спасим богобоязливите и ще оставим там на колене угнетителите.

73. И когато им бяха четени Нашите ясни знамения, неверниците казваха на вярващите: “Коя от двете ни групи има по-хубаво положение и по-добро общество?”

74. И колко поколения преди тях Ние погубихме по-богати и по-хубави наглед!

75. Кажи [о, Мухаммад]: “Който е в заблуда, Всемилостивия ще му даде отсрочка. И щом видят онова, което им е обещано мъчението или Часа, ще узнаят кой има най-лошото място и най-слабото войнство.”

(Това е отговор на въпроса от знамение 73.)

76. И надбавя Аллах напътствие за напътените. Но непреходните праведни дела са най-доброто въздаяние при твоя Господ и най-добрата отплата.

(Вж. тълкуването към 18: 46.)

77. Не видя ли ти онзи, който отхвърли Нашите знамения и рече: “Непременно ще ми бъдат дадени имот и деца.”

78. Нима надникна той в неведомото, или взе обет от Всемилостивия?

79. Ала не! Ще запишем Ние какво казва и непременно ще му удължим мъчението.

80. И ще наследим от него онова, за което говори, и ще дойде той при Нас сам-самичък.

81. И приеха вместо Аллах други богове, за да им бъдат сила.

82. Ала не! Ще отрекат служенето на тях и ще им станат противници.

83. Не виждаш ли ти, че изпращаме сатаните срещу неверниците, за да ги подстрекават непрестанно?

84. И не бързай против тях! Ние им отброяваме дните.

85. В Деня, когато съберем богобоязливите на групи при Всемилостивия

86. и поведем престъпниците към Ада като на водопой,

87. за никого не ще има застъпничество, освен за онези, които получиха обещание от Всемилостивия.

88. И рекоха [неверниците]: “Всемилостивия се сдоби със син.”

89. Вие изрекохте нещо ужасно,

90. от което небесата биха се разкъсали и земята разцепила, и планините сгромолясали в руини

91. да приписват син на Всемилостивия!

92. Не подобава на Всемилостивия да има син.

93. Всеки на небесата и на земята ще дойде като раб при Всемилостивия.

94. Той добре ги знае и всички ги отброява.

95. И всеки от тях сам-самичък ще се яви при Него в Деня на възкресението.

96. На онези, които вярват и вършат праведни дела, Всемилостивия ще отреди любов.

97. Улеснихме го [като го низпослахме] на твоя език [о, Мухаммад], само за да благовестваш с него богобоязливите и да предупредиш с него непокорни хора.

98. И колко поколения преди тях погубихме! Нима усещаш някого от тях или чуваш от тях дори шумолене?