32. СУРА ПОКЛОНЪТ

(АС-САДЖДА)

Меканска, с изключение на знамения от 16 до 20, които са медински. Съдържа 30 знамения.

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

1. Алиф. Лам. Мим.

2. Низпославането на Книгата без съмнение в нея е от Господа на световете.

3. А [неверниците] казват: “Той я е измислил!” Не, тя е истината от твоя Господ, за да предупредиш народ, при който дотогава не е идвал друг предупредител, та да бъдат напътени.

4. Аллах е, Който сътвори небесата и земята, и всичко между тях в шест дни. После се въздигна [безподобен] Той на Трона. Нямате освен Него друг покровител, нито застъпник. Не ще ли се поучите?

5. Той управлява делата от небето до земята, после те се въздигат към Него в един Ден, колкото хиляда години, според вашето броене.

6. Той е Знаещия и скритото, и явното, Всемогъщия, Милосърдния,

7. Който сътвори със съвършенство всяко нещо и начена сътворяването на човека от глина.

8. После Той сътвори потомството му от капка нищожна вода.

9. После го осъразмери и му вдъхна от Своя дух. И стори за вас слуха и зрението, и сърцата. Колко малко сте признателни!

10. И рекоха: “Нима след като изчезнем в земята, наистина ще бъдем сътворени отново?” Да, в срещата със своя Господ те не вярват.

11. Кажи: “Ще ви прибере душите Ангелът на смъртта, комуто сте възложени. После към вашия Господ ще бъдете върнати.”

12. Ако видиш как престъпниците свеждат глави пред своя Господ: “Господи наш, видяхме и чухме! Върни ни, за да сторим праведни дела! Ние вече сме убедени.”

13. Ако пожелаехме, щяхме да дадем на всекиго неговото напътствие. Но ще се потвърди Словото Ми ще напълня Ада с джинове и хора заедно.

14. “Вкусете, защото забравихте срещата в този ваш Ден! Забравяме ви и Ние. Вкусете вечното мъчение заради онова, което сте извършили!”

15. Вярват в Нашите знамения само онези, които щом им се спомене за тях, падат, свеждайки чела до земята в суджуд и прославят с възхвала своя Господ, и не се възгордяват.

(В хадис, предаден от Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се казва: “Когато човек прочете знамение за покланянето в суджуд и отиде да се поклони, сатаната се оттегля плачейки с думите: “Горко ми! На човека бе повелено да се поклони, той се подчини и получи Рая. И на мен бе повелено да се поклоня, ала аз се възпротивих и завърших в Огъня.”)

16. И напускат постелите си, и със страх и копнеж зоват своя Господ, и от онова, което сме им дали, раздават.

17. Никой не знае каква радост за окото е скрита за тях въздаяние за онова, което са вършили.

(Тук много лаконично се разкрива невъзможността да се опише райската благодат, която Всевишният Аллах е подготвил за Своите любими раби. Земното ни човешко въображение е твърде ограничено, за да си представи небесните дарове.)

18. Нима онзи, който вярва, е като онзи, който е нечестивец? Не са равни те.

19. Които вярват и вършат праведни дела, техни са Градините на обителта гостоприемство за онова, което са вършили.

20. А които са нечестивци, мястото им е Огънят. Всякога, щом поискат да излязат от него, ще бъдат връщани там. И ще им се казва: “Вкусете мъчението на Огъня, който взимахте за лъжа!”

21. И им даваме да вкусят от най-близкото мъчение преди най-голямото мъчение, за да се покаят.

22. И кой е по-голям угнетител от онзи, комуто се напомнят знаменията на неговия Господ, а после той се отвръща от тях? Отмъщаваме Ние на престъпниците.

23. И дадохме на Муса Писанието: “Не се съмнявай в срещата с Него!” И го сторихме напътствие за синовете на Исраил.

24. И когато бяха търпеливи, и в Нашите знамения се бяха убедили, сторихме от тях водители, напътващи според Нашата повеля.

25. В Деня на възкресението твоят Господ ще отсъди между тях за онова, по което бяха в разногласие.

26. И нима на неверниците не им бе посочено колко поколения преди тях погубихме? [Сега] тези се движат в техните жилища. В това има знамения. Не ще ли се вслушат?

27. И нима не виждат, че Ние насочваме водата към сухата земя, и сторваме с нея да поникнат насаждения, от които ядат те и техният добитък. Не ще ли прозрат?

28. И казват: “Кога ще бъде това отсъждане, ако говорите истината?”

29. Кажи: “За неверниците в Деня на отсъждането не ще е от полза, ако тогава повярват. И не ще им се даде отсрочка.”

30. Отдръпни се от тях и чакай! И те ще чакат.