41. СУРА РАЗЯСНЕНИТЕ

(ФУССИЛАТ)

Мединска. Съдържа 54 знамения.

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

 

1. Ха. Мим.

2. Низпослание от Всемилостивия, Милосърдния ­

3. Книга, знаменията на която са разяснени ­ Коран на арабски за хора проумяващи ­

4. благовестител и предупредител. Но повечето от тях се отвръщат и не се вслушват.

5. И казват: “Сърцата ни имат броня срещу онова, към което ни зовеш, и в ушите ни има глухота. Между нас и теб има преграда. Затова работи! И ние ще работим.”

6. Кажи [о, Мухаммад]: “Аз съм само човек като вас. Разкрито ми бе, че вашият Бог е единственият Бог. Затова към Него се обръщайте и Го молете за опрощение! Горко на съдружаващите,

7. които не дават милостинята закат и отвъдния живот отричат.

8. А за онези, които вярват и вършат праведни дела, ще има безспирна награда.”

9. Кажи: “Нима наистина отричате Онзи, Който сътвори земята в два дни и сторвате Нему подобия? Той е Господът на световете.”

10. И стори по нея непоклатими планини, и я благослови, и разпредели там препитанието є точно в четири дни поравно ­ за търсещите...

11. После се насочи към [сътворяването на] небето, а то бе дим, и рече на него и на земята: “Покорете се доброволно или по принуда!” Рекоха: “Покоряваме се доброволно.”

(Аллах повелява на земята и небето всяко от тях да изпълнява възложените му функции, както подобава.)

12. И ги направи седем небеса в два дни, и отреди Той на всяко небе неговото дело. И украсихме най-ниското небе със светилници, и за опазване. Така е отредил Всемогъщия, Всезнаещия.

13. А ако се отвърнат, кажи: “Предупреждавам ви с мълния, подобна на мълнията за адитите и самудяните.”

14. Пратениците дойдоха при тях и отпред, и отзад: “Не служете на друг освен на Аллах!” Рекоха: “Ако нашият Господ бе пожелал, щеше да спусне ангели. Ние не вярваме в това, с което сте изпратени.”

15. А адитите се възгордяха на земята без право и казаха: “Кой е по-силен от нас?” Нима не виждат, че Аллах, Който ги сътвори, е по-силен от тях? Така те отричаха Нашите знамения.

16. И затова изпратихме срещу им леден вихър в злополучни дни, за да ги накараме да вкусят мъчението на позора в земния живот. А мъчението в отвъдния е още по-позорно и не ще им се помогне.

17. И самудяните напътихме, но те предпочетоха слепотата пред напътствието. Тогава ги обхвана мълнията на унизителното мъчение заради онова, което са придобили.

18. И спасихме онези, които повярваха и бяха богобоязливи.

19. В Деня, когато враговете на Аллах бъдат събрани за Огъня, те ще бъдат подредени.

20. Когато стигнат там, и слухът, и зрението, и кожата им ще свидетелстват против тях за онова, което са вършили.

21. И ще кажат на кожата си: “Защо засвидетелства против нас?” Ще каже: “Накара ме да говоря Аллах, Който кара всяко нещо да проговори. Той ви сътвори първия път и при Него е вашето завръщане.”

22. И не се опасявахте, че и слухът, и зрението, и кожата ви ще свидетелстват за вас, а предполагахте, че Аллах не ще узнае много от онова, което правите.

23. Тази ваша догадка, която допускахте за вашия Господ, ви донесе гибел и така се озовахте сред губещите.

24. Дори да търпят, обиталището им е Огънят. И дори да молят милост, не ще получат милост.

25. И им отредихме приятели, които им разкрасяваха всичко пред тях и всичко зад тях. И така се сбъдна и спрямо тях словото [за мъчението], както и за предишни общности от джинове и хора. Несъмнено те са губещи.

(Това, което лошите приятели разкрасяват пред неверниците, са земните дела, защото виждат в тях само онази страна, която е удобна за извличане на материална полза и плътски наслади, и възжелават единствено нея. Аделата за постигане на отвъдния живот захвърлят зад гърба си. Лошите приятели внушават, че отричането на Възкресението и Съдния ден носи покой.)

26. И казваха неверниците: “Не слушайте този Коран и вдигайте глъчка там, [където го четат], за да надвиете вие!”

27. Ще накараме Ние неверниците да вкусят сурово мъчение и ще им въздадем за лошите им деяния.

28. Това е възмездието за враговете на Аллах ­ Огънят ­ Вечният дом за тях ­ възмездие, защото отхвърляха Нашите знамения!

29. И ще кажат неверниците: “Господи наш, покажи ни онези от джиновете и хората, които ни заблудиха, да ги сложим под краката си, та да бъдат най-отдолу [в Ада]!”

30. При онези, които казват: “Аллах е нашият Господ!” и следват правия път, ангелите ще слязат: “Не се страхувайте и не скърбете! И се радвайте на Рая, който ви е обещан!

31. Ние сме вашите покровители и в земния живот, и в отвъдния. Ще имате там, каквото пожелаят душите ви и ще имате там, каквото поискате ­

32. прием от опрощаващ, милосърден.”

33. И кой има по-хубаво слово от онзи, който зове към Аллах и върши праведни дела, и казва: “Аз съм отдаден!”

34. Не са равни добрината и злината. Отблъсквай я с най-доброто и тогава онзи, от когото те е деляла вражда, става като близък приятел.

(Лошото се предотвратява с най-доброто: на гнева се отговаря с търпение, на невежеството ­ със снизхождение, на злото ­ с прошка.)

35. Но с това са удостоени само търпеливите. С това са удостоени само щастливците.

36. И ако те подбуди сатаната, при Аллах търси убежище! Той е Всечуващия, Всезнаещия.

37. И от Неговите знамения са нощта и денят, и слънцето, и луната. Не се покланяйте нито на слънцето, нито на луната, а се покланяйте на Аллах, Който ги сътвори, ако на Него служите!

38. И ако [неверниците] се възгордяват, то [ангелите], които са при твоя Господ, Го прославят нощем и денем, и това не им дотяга.

39. И от Неговите знамения е, че виждаш земята безжизнена. А щом изсипем вода върху нея, тя се раздвижва и набъбва. Онзи, Който я съживява, може и мъртвите да съживи. Той за всяко нещо има сила.

40. Онези, които изопачават Нашите знамения, не са скрити за Нас. Дали онзи, който ще бъде хвърлен в Огъня, е по-добър, или онзи, който ще дойде в безопасност в Деня на възкресението? Вършете, каквото пожелаете! Той съзира вашите дела.

41. Онези, които не вярват в Напомнянето, след като дойде при тях... а то е защитена книга,

42. която лъжа не я доближава нито отпред, нито отзад, и е низпослание от премъдър, всеславен.

43. Не ти се казва [от неверниците] друго освен каквото бе казано на пратениците преди теб. Твоят Господ е владетел на опрощение и владетел на болезнено наказание.

44. А ако го сторехме Коран на чужд език, [неверниците] щяха да рекат: “Защо знаменията му не са разяснени?” [Коран] на чужд език и [пратеник] арабин? Кажи: “За вярващите той е напътствие и изцеление, а онези, които не вярват, имат в ушите си глухота и той за тях е непонятен, сякаш са призовавани от далечно място.”

45. И на Муса дадохме Писанието, и настана разногласие по него. И ако нямаше предишно Слово от твоя Господ, щеше да е отсъдено между тях. И те с подозрение се съмняваха в него.

46. Който върши праведни дела, то е за самия него, а който стори зло, то е в негов ущърб. Твоят Господ не е угнетител за рабите.

47. При Него е знанието за Часа. И не излиза плод от своята обвивка, и не забременява женска, и не ражда без Неговото знание. В този Ден Той ще ги призове: “Къде са Моите съдружници?”. Ще рекат: “Известяваме те, няма сред нас свидетел.”

48. И ще изчезне от тях онова, което  зовяха преди, и ще се убедят, че няма за тях избавление.

49. Не му дотяга на човека да зове доброто, а засегне ли го злото, той се отчайва, унива.

50. А дадем ли му да вкуси милост от Нас подир беда, която го е засегнала, казва: “Аз заслужавам това и не мисля, че ще настъпи Часът. Но дори да бъда върнат при своя Господ, при Него ще имам най-доброто.” Ала Ние ще съобщим на неверниците какво са извършили и ще ги накараме да вкусят сурово мъчение.

51. И щом облагодетелстваме човек, той се отдръпва и се възгордява. А засегне ли го злото, дълго [Ни] зове.

52. Кажи: “Какво мислите? Щом този [Коран] е от Аллах, а вие после го отхвърляте, кой ще е по-заблуден от онзи, който е в дълбок раздор?”

53. Ще им покажем Нашите знамения по хоризонтите и в тях самите, додето им се изясни, че това е истината. Нима не е достатъчно, че твоят Господ е свидетел на всяко нещо?

54. Съмняват се в срещата със своя Господ. А Той всяко нещо обгръща.